Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— И всичко чрез „Нашънъл“? — измърмори Елъри. — Винаги съм си мислел, че има някакъв закон, който забранява една застрахователна компания да поема такъв огромен риск.

— Точно така. Законният таван за отделна компания е триста хиляди долара. В случай че договорът превишава тази сума, разликата се поема от други компании. Често срещан похват. „Нашънъл“ пое триста хиляди и се споразумяхме със седем други компании да поемат по сто хиляди. Договорът като цяло бе изготвен от нас и Гимбъл изплащаше вноските си в „Нашънъл“.

— Милион долара промълви замаяно Бил. Де Джонг погледни мъртвото тяло със страхопочитание.

— И защо ни съобщавате всичко това? — попита търпеливо Елъри.

Високият го погледна в очите.

— Аз съм служител на „Нашънъл“ — рече той сухо. — Всяка застрахователна компания има право да разследва смъртта на свой клиент. Тук имаме случай на явно убийство. И отгоре на всичко убийство, в което жертвата е била застрахована за един милион долара. Предполагам, че знаете закона. Застрахователният договор автоматически се анулира при неопровержимо доказателство, че облагодетелствуваното лице е способствувало за смъртта на застрахования.

За миг настъпи мълчание, а после госпожа Гимбъл рече задъхано.

— Но, Дъки…

— Дъки! — извика Андрея. — Да не си полудял?

Финч се усмихна:

— Дългът ми, разбира се, е първо към компанията. Установената практика изисква най-щателно да се разследва убийството. Сумата, която рискуваме, е значителна. Ако се докаже, че Гимбъл е бил убит от облагодетелствуваното лице, „Нашънъл“ и седемте останали компании ще отговарят само в размера на внесената сума плюс натрупаните дивиденти и лихви — за период от пет години. Като се извади от тези пари удръжката за прекратяване на вноските, получава се сума направо незначителна в сравнение с пълната стойност на застраховката от един милион долара.

— За бога възкликна Де Джонг, — не ми разправяйте, че институция като „Нашънъл“ ще осиромашее, ако изплати триста хилядарки.

Възрастният мъж изглеждаше скандализиран.

— Драги мой! Не е там въпросът. При съществуващите закони фактически е невъзможно една застрахователна компания да се окаже в затруднено финансово положение. А колкото до „Нашънъл“… Абсурд! Но разследването в случая е просто въпрос на принцип. Ако застрахователните компании не защитават клиентите си по този начин, то те биха поощрили всяко морално неустойчиво облагодетелствувано лице да убие застрахования.

— А кой е облагодетелствуван от застраховката на Гимбъл? — запита Елъри.

Същите двама униформени полицаи нахълтаха отново с носилката и я оставиха до трупа.

Изведнъж госпожа Гимбъл закри с длани суровото си лице и взе да хълца. От изуменото изражение на Грозвенър Финч и Андрея бе очевидно, че в очите на Джесика Гимбъл сълзи се появяваха рядко тъй както дъжд в Сахара.

— Джесика — рече разтревожено Финч. — Джесика! Да не мислиш, че…

— Не ме докосвай!… Юда такъв! — хълцаше жената. — Да ме обвини в…

— Госпожа Гимбъл ли е облагодетелствуваното лице? — попита Елъри. Наблюдаваше ги безизразно.

— Джесика, моля те, недей. Какъв глупак съм!… Вижте, Куин, разбира се, че не обвинявам Джесика Гимбъл в убийство. Това е… Финч не можеше да намери подходящата дума, за да изрази абсурдността на такава мисъл. — Исках да обясня, че Джесика Гимбъл беше облагодетелствуваното лице от застраховката на Джо Гимбъл. Но вече не е.

Плачещата жена застина. Андрея скочи на крака, сините и очи искряха от възмущение.

— Това е вече прекалено, Дъки! Всички знаем, че застраховката е на мамино име. Та нали именно дядо, с неговите старомодни разбирания за „отговорностите“ на един съпруг, го накара да се застрахова! Не че мама има нужда от тези пари! Ти сигурно се шегуваш!

— Уви, така е! — рече съкрушено Финч. — Нямах право да ти кажа, Джесика, иначе щях да го сторя. Тези неща се пазят в тайна, а и когато открих, че Джо се е приготвил да промени облагодетелствуваното лице, той ме накара да се закълна, че ще мълча. Какво можех да направя?

— Дайте да изясним нещата — рече Де Джонг с хищно блеснал поглед. — Да почнем отначало. Кога дойде той при вас?

— Не е идвал при мен. Преди около три седмици, на десети май, госпожица Закари, секретарката ми, ме уведоми, че Гимбъл е поискал формуляр за промяна на облагодетелствуваното лице. Изненадах се, че Джо нищо не ми е казал, защото лично движех застраховката му, както и няколко други. Това обаче не бе от значение, защото всичко, свързано със застраховката на Гимбъл, автоматично стигаше до моето бюро. Разбира се, желаните формуляри бяха веднага изпратени и сетне се обадих на Джо в кантората му.