М. Стедман - Светлина между два океана

А съпругата му веднага добави:

– Както рекъл паякът на мухата!

– Голяма шегобийка, нали! – възкликна капитанът.

Том започваше да се пита как ще изтрае до края на вечерта.

– Искате ли шери? Или портвайн? – предложи домакинята.

– Прояви малко милост и донеси на клетника бира, госпожо капитанша – рече шеговито съпругът ѝ. После потупа Том по гърба. – Хайде, седнете и ми разкажете всичко за себе си, младежо.

Звънецът спаси Том.

– Извинете ме – каза капитан Хаслък. Той се отдалечи и след малко гласът му долетя от края на коридора: – Сирил, Бърта. Радвам се, че успяхте да дойдете. Дайте да ви взема шапките.

Докато се връщаше в салона с бутилка бира и чаши върху сребърен поднос, госпожа капитаншата каза:

– Решихме да поканим и други гости, за да ви запознаем с някои местни жители. Партажьоз е много приветливо място.

Капитанът въведе новите гости – намусения възпълен председател на Областната пътна управа Сирил Чипър и също тъй намусената му съпруга Бърта, мършава като скумрия.

– Е, как ви се струват тукашните пътища? – подхвана Сирил веднага след като ги запознаха. – Без любезности, моля. Как бихте ги оценили в сравнение с тези на изток?

– О, остави горкия човек на мира, Сирил – каза жена му.

Том бе благодарен не само за тази намеса, но и за звънеца, който отново издрънча.

– Бил, Вайълет. Радвам се да ви видя – каза капитанът, отваряйки входната врата. – А вие, млада госпожице, ставате все по-хубава с всеки изминал ден.

Капитанът въведе в салона един солиден мъж с прошарени бакенбарди и съпругата му, едра и червендалеста жена.

– Това са Бил Грейсмарк, съпругата му Вайълет и тяхната дъщеря... – Той се озърна. – Къде ли се дяна? Както и да е, тук някъде има една дъщеря и сигурно скоро ще цъфне пред нас. Бил е директор на тукашното училище.

– Приятно ми е да се запознаем. – Том се ръкува с мъжа и кимна учтиво на жената.

– Е – подхвана Бил Грейсмарк, – значи смятате, че ще се справите с Янус?

– Скоро ще разберем – отвърна Том.

– Мрачно място, ще знаете.

– И аз така чух.

– На Янус няма пътища, разбира се – вметна Сирил Чипър.

– Ами... да, няма – съгласи се Том.

– Не съм сигурен, че бих одобрил място без нито един път – продължи Чипър с нравоучителен тон.

– Липсата на пътища е най-дребният ти проблем, синко – намеси се Грейсмарк.

– Стига си му досаждал, татко. – Дъщерята бе влязла, докато Том седеше с гръб към вратата. – Горкият човек изобщо не се нуждае от твоите приказки за мрак и пустош.

– А! Казах ви, че ще се появи – подхвърли капитан Хаслък. – Това е Изабел Грейсмарк. Изабел, запознай се с господин Шербърн.

Том стана да я поздрави и когато кръстосаха погледи, двамата се разпознаха. Той понечи да спомене за чайките, но тя го накара да замълчи с едно бързо "Много ми е приятно, господин Шербърн".

– Том, моля – отвърна той и се зачуди дали изобщо ѝ се полага да си прахосва времето с хранене на птиците. Зачуди се още какви ли други тайни крие зад игривата си усмивка.

Вечерта продължи сравнително добре. Съпрузите Хаслък разказваха на Том за историята на областта и изграждането на фара, още по времето на бащата на капитана.

– Много е важен за търговията – увери го началникът на пристанището. – Южният океан е коварен дори на повърхността, да не говорим за онзи подводен хребет. Сигурният транспорт има ключово значение за бизнеса, всеки знае това.

– Разбира се, истинската основа на сигурния транспорт са добрите пътища – подхвана Чипър поредната вариация на единствената си тема за разговор.

Том се опитваше да се престори на заинтригуван, но Изабел, която виждаше с крайчеца на окото си, го разсейваше. Незабелязано за останалите, тъй като бе извъртяла стола си настрани, тя правеше комични физиономии в тон с коментарите на Сирил Чипър, превръщайки всяка негова реплика в истинска пантомима.

Спектакълът продължи и Том отчаяно се бореше да запази сериозно изражение, докато накрая избухна в смях и побърза да го прикрие с кашлица.

– Добре ли си, Том? – попита жената на капитана. – Ще ти донеса вода.

Той не посмя да вдигне очи и продължавайки да кашля, каза:

– Благодаря. Ще дойда с вас. Не знам какво ми стана.

Докато Том се изправяше, Изабел изрече със съвършено сериозна физиономия:

– А като се върне, ще трябва да му разкажете най-подробно как изграждате пътища от евкалиптови трупи, господин Чипър. – После добави към Том: – Не се бавете. Господин Чипър е пълен с интересни истории.