Луиза Пенни: Измамна светлина

Мнозина нашепваха в ухото ми, докато пишех "Измамна светлина". Някои все още присъстват в живота ми, други вече ги няма, но винаги ще са в мислите ми.

Няма да изпадам в многословие, ще кажа само, че съм дълбоко благодарна за възможността да напиша тази книга. Нещо повече. Дълбоко благодарна съм, че след много години на съпротивление от моя страна вече напълно вярвам в това, че удавниците (и удавничките) понякога се спасяват. А когато изкашлят водата от дробовете си, могат дори да открият спокойно местенце в някое селце. На припек.

Благодаря на моя съпруг, партньор и сродна душа Майкъл. Че също вярва в тези неща. Че вярва в мен. Както аз вярвам в него.

Благодаря на великолепната Хоуп Делън от "Минотор Букс" — забележителен редактор и още по-забележителен човек, който напълно си заслужава името [1] Hope — надежда (англ.). — б. пр. .

Благодаря на моя блестящ редактор от "Литъл, Браун" Дан Малъри, който има реактивни двигатели на подметките си и ме води на шеметно и вълнуващо пътешествие с едно от ярките светила в книгоиздаването. Държа го в смъртна хватка.

Благодаря и на моята удивителна агентка Тереза Крие, която е прекосила онази граница и вече е приятелка. За това, че направлява с уверена и благосклонна ръка както настоящата книга, така и кариерата ми.

Онова, което ме изненада в писателската кариера, е планината от подробности, които я съпътстват. Разрешения, кореспонденция, счетоводство, поръчване на консумативи и организиране на всякакви други важни детайли, така че графикът на турнето за нова книга да не се изгуби. Признавам, че съм безпомощна в този род неща — липсват ми организационни умения и дисциплина. За щастие, разкошната Лиз Дерозие е пълната ми противоположност в това отношение. Грижи се за тази част от живота ми и така ми освобождава време за писане. Двете сме страхотен екип и аз искам да изразя дълбоката си благодарност към Лиз — не само за усърдната работа, но и за неизчерпаемия оптимизъм и свежото й чувство за хумор.

Надявам се, че четенето на "Измамна светлина" ви е харесало. Отне ми няколко живота да я напиша.

Полицаите от Sûretè du Quèbec

Арман Гамаш — главен инспектор от отдел "Убийства"

Жан Ги Бовоар — инспектор, заместник на Гамаш

Изабел Лакост — полицай от екипа на Гамаш

Доктор Шарън Харис — съдебен лекар

Терез Брюнел — комисар

Местните и гостите на Трите бора

Клара Мороу — художник

Питър Мороу — художник, съпруг на Клара

Мирна Ландерс — собственик на книжарницата в Трите бора, бивш психолог

Рут Зардо — възрастна поетеса

Габриел Дюбо — готвач и хотелиер; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Оливие

Оливие Брюле — търговец на антикварни стоки; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си

Габри

Доминик Жилбер — собственичка на новия СПА хотел в селото заедно със съпруга си

Франсоа Мароа — изтъкнат търговец на произведения на изкуството

Норман и Полет — художници, двойка в работата и в живота

Андре Кастонге — изтъкнат галерист от старото поколение

Дени Фортен — известен млад галерист

Лилиан Дайсън — художник и арт критик

Тиери Пино — председател на Върховния съд на Квебек

Сюзан Коутс — бивш художник, член на Организацията на анонимните алкохолици

Брайън — член на Организацията на анонимните алкохолици

Речник на някои френски думи и изрази в романа

Á votre santé — за ваше здраве

Absolument — абсолютно

Avec le temps — с течение на времето

Bien sûr — разбира се

Bon — добре

Bonjour — добър ден

C'est intéressant — това е интересно

Café au lait — кафе с мляко

C' est çа — това е

Coup de grâce — съкрушителен удар

Désolé — съжалявам

Exactement — точно

Excusez-moi — извинете (ме)

Faux pas — гаф, препъване

Formidable — великолепен

Je vous en prie — моля (ви)

Mais, non, monsieur — о, не, господине

Merci. C'est parfait — Благодаря. Идеално.

Merde — лайна, боклук; по дяволите

Mon ami — приятелю (мой)