Марко Ганчев - Сбогом на таласъмите и други приказки

— Дотогава съвсем щеше да порасне. Затова сега ви доведох да се сбогуваме.

Нещо изгромоля силно. Всички погледнаха към Караконджо, готови да го упрекнат, че сега не е време за поразии. Но се оказа, че е далечна гръмотевица. В стаята за миг стана много светло и Панчо помисли, че пак е изгубил таласъмите. За щастие след светкавицата мракът се сгъсти още повече. Сега можеха да се скрият в стаята и трийсет таласъма.

— Не искам да се сбогувам. Толкава ми е хубаво с вас. Досега само съм ви слушал от тавана. Никога не сте били толкова близко до мене. Колко са меки лапките на Мъркот. Как закачливо люлее пружината на леглото ми Караконджо. А на стола до тирантите ми се развява опашката на Дългата опашка. Не си отивайте.

— Време е, Панчо.

— Не е време. Останете тука. Аз вече не играя с играчки. Вие ще ме забавлявате.

— Е, видиш ли. Къде са играчките?

— Свалих ги в мазето.

— А защо?

— Ами защото не съм малко бебе.

— Ето на. Време е било да се разделиш с играчките си. Сега е време за раздяла и с таласъмите.

— До… до… додето не са пропели първи петли.

— Тук няма петли.

— Ви… видях на един балкон. А и слушах едно стихо… стихотворение за петли по градските балкони.

— Може, но са забранени.

— Как… каква полза, че е забранен, след като изкукурига?

В това време Мъркот бе отворил калъфа на цигулката и звънкаше с лапи по струните:

— Ла, ла, ла.

— Това не е „ла“, а „си“ — поправи го Панчо. Мъркот не посмя да възрази, защото Панчо бе спец по нотите. — Ето, това е „ла“. — Взеха тон и четиримата изпяха песента „Иде време“.

— Чуваш ли го? Сега пък пее насън — мъчеше се да шепне майката, но доста безуспешно.

— Ш-ш-т. Ела, но не пали лампата.

Двете сенки застанаха над Панчовото легло. Майката посегна да сложи длан на челото му, но бащата я задържа.

— Сигурно има температура. Ти не си сложил добре термометъра.

— Остави го. Не е болен. Той сега се сбогува с таласъмите.

Беше тъмно и не се виждаше каква физиономия е направила майката. Бащата я погали по косата и затананика как бързо идва времето отново да тъгуваме за времето на детските приказки. Светкавиците се чуваха все по-близо.

— Гледай ти. Вече е есен, а още гърми като лятно време — учуди се майката.

Дъждът най-напред зашумоля, а после затропа звънливо по водосточната тръба.

— Дано таласъмите да са се прибрали вече някъде на сушина — въздъхна бащата.

— Я стига си се халосвал и ти — скара му се майката. — Лесно ти е на тебе утре в службата: по цял ден хахо-хихи. А на мене цялата къща ми е на главата. Колко пъти ще ме събуждате с тия ваши таласъми?

— Кой знае? Може би вече няма. А може би…

$id = 6986

$source = Моята библиотека

Издание:

Марко Ганчев. Сбогом на таласъмите и други приказки

Редактор: Тихомир Йорданов

Художник: Борис Димовски

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Константин Пасков

Коректор: Светла Димитрова

Българска. Първо издание

Илюстрации: Борис Димовски

Дадена за набор на 17. I. 1974 г.

Подписана за печат на 10. VI. 1974 г.

Излязла от печат на 25. VII. 1974 г.

Тираж 33103

Изд. №886

Цена 0,39 лв.

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Пор. № 24