Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

АБЧ — Активна бойна част

БН — Бюро по наркотиците

ВИРА — Временна ирландска републиканска армия — ИРА

МО — Министерство на отбраната

Осигурително покритие — „Гаранцията“ на оперативен агент — често веществени доказателства за участието на правителството в нелегални операции

СРС — Секретна разузнавателна служба

Фирмата — Секретна разузнавателна служба

Гибралтар:

неделя, 6 март 1988 година

Веднага го познах.

Включих се в мрежата.

— Алфа, тук Делта. Потвърждавам: Браво Едно танцува отдясно и приближава към Син Две. Кафяво райе — на светлосин фон.

Винаги носеше онова сако на кафяви райета. Имаше го толкова отдавна, че джобовете му бяха провиснали и на гърба му се бяха образували гънки от автомобилната седалка. И едни и същи стари изтъркани джинси, с дъно, увиснало по средата между топките и коленете. Той се отдалечаваше от мен — набит, леко прегърбен, с къса коса, но аз го познах по походката му. Това бе Шон Савидж.

Влязох отново в мрежата.

— Пак е Делта: Син Две към Син Седем. — Преди сводката на Симъндс цялата Скала беше маркирана с кодови имена. Пресечките и важните места бяха обозначени с цвят и число.

Сега Савидж се намираше на пресечката до библиотеката. Син Седем бе малък площад в отсрещния край на „Мейн Стрийт“, близо до резиденцията на губернатора. Там също имаше паркинг, където щяха да освободят взвода от местния пехотен батальон след смяната на караула. Мястото, където трябваше да е бомбата.

Базата, която засега ръководеше операцията Алфа, повтори съобщението, така че всеки да знае накъде отива Савидж. Убеден бях, че Кев и Мързеливия Пат скоро ще тръгнат след мен.

В сянката до стената на стара колониална сграда, бяха паркирани шест–седем коли. Видях, че докато се приближаваше към тях, Браво Едно пъха ръка в джоба на сакото си. За стотна от секундата си помислих, че търси взривяващото устройство и си спомних за съвещанието.

Симъндс не беше в състояние да ни каже точното производство или модела на автомобила, който ще използват. Знаеше само, че бомбата е голяма и че ще е ДУИЕУ — дистанционно управляемо импровизирано експлозивно устройство. Заключителните му думи бяха отекнали в задимената стая:

— Запомнете, господа, всеки един от групата на ВИРА, или дори всички може да имат взривяващо устройство. Тази бомба не трябва да експлодира. Възможно е да са изложени на опасност стотици хора.

Без да променя походката си, Савидж се насочи към една от колите.

— Алфа, тук Делта — казах аз. — В момента Браво Едно е на Син Седем. Проверка на регистрационен номер — Майк Лима 174412.

Представих си Алфа в контролната зала, с редиците от компютри пред него. Той потвърди:

— Ясно, Майк Лима 174412. Това е бяло рено пет.

— Третата кола вдясно от входа — добавих аз. — Паркирана е с предницата навътре.

Ключовете вече бяха в ръцете му.

— Стоп, стоп, стоп. Браво Едно при автомобила, той е при автомобила.

Вече бях прекалено близо до него и не можех просто да тръгна в друга посока. Лицето му беше обърнато в профил към мен. Брадичката и горната му устна бяха покрити с пъпки. Знаех какво означава това — при напрежение акнето му винаги избиваше.

Савидж все още бе при реното. Обърна се и вече с гръб към мен, се престори, че търси съответния ключ, но виждах, че проверява дали всичко е наред. Можеше да е оставил съвсем тънка ивичка лепенка върху процепа на вратата или да е подредил вещите в автомобила по точно определен начин. Така или иначе, ако нещата не бяха, както ги е оставил, Савидж щеше да духне.

Голф и Оскар — Кев и Мързеливия Пат — би трябвало да са някъде около входа на площада, готови за „поддръжка“. Ако прекалено се изложех пред обекта, някой от тях щеше да се намеси. Или пък ако нагазех в лайната и влезех в контакт, на двамата щеше да им се наложи да довършат работата.

Сенките на сградите падаха върху площада. Вече не бях на слънце, но не усетих какъвто и да е вятър, а само промяна в температурата. Савидж продължаваше да е с гръб към мен.

Сега бях прекалено близо до него, за да се свържа с базата. Когато минавах покрай колата, чух, че вкарва ключа и че ключалката изщраква.

Насочих се към една дървена пейка от отсрещната страна на площада и седнах. В кошчето отстрани имаше вестници. Извадих един и започнах да наблюдавам Савидж.

Влязох в мрежата.

— Алфа, тук Делта. В момента Браво Едно завършва Чарли Едно. Не, не е… чакай… чакай… краката му са навън и бърника нещо под таблото. Чакай… — Продължих да натискам бутона, така че все още бях в мрежата.