Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Кев изтича при Савидж и претърси джобовете и сакото му.

— Няма нищо — каза той. — Нито оръжие, нито взривно устройство.

Погледнах надолу към Кев, който бършеше кръвта от ръцете си върху джинсите на убития.

— Трябва да е у някого от другите — продължи той. — Не чух колата да се взривява, а ти?

Сред целия този смут и шум не можех да си спомня. А тогава и нямаше значение.

— Не, мисля, че не.

Стоях изправен над двамата. Майката на Кев Браун бе от южна Испания и той приличаше на местен: мастилено черна коса, около метър и осемдесет и най-сините очи на света. Жена му смяташе, че е двойник на Мел Гибсън, с което той се майтапеше, но тайно му харесваше. В момента лицето му бе изразително като картинка — знаеше, че ми е длъжник. Искаше ми се да му кажа: „Всичко е наред, случва се“, но моментът не ми се струваше подходящ. Вместо това попитах:

— Мамицата му, Браун, какво друго очакваш с това твое име, което означава цвят на лайно 1 1 Brown (англ.) — кафяв. — Б.пр. ?

Докато говорех, двамата свалихме предпазителите и си разменихме оръжията.

— Радвам се, че няма да има следствие — прибавих аз. — Най-добре е да започваш да си оправяш бакиите.

Кев се усмихна и се включи в мрежата, за да докладва за положението. За него нямаше проблем, но ние с Юън трябваше да се измъкнем, преди да пристигне полицията.

Пъхнах пистолета си в джинсите и бързо започнах да се отдалечавам. Двамата с Юън бяхме пратени от Полка да работим под прикритие с 14–та разузнавателна група, известна като „Подразделението“. Правомощията й се ограничаваха само до Северна Ирландия. Не бе законно служителите й да действат където и да е другаде.

Ако работиш за Британската разузнавателна служба и официално те поканят в централата й на южния бряг на Темза, има три равнища на разговор. Първото е с кафе и бисквити, което означава, че ще те погалят по главата. Следва „по-делово“ кафе, без бисквити, което означава, че не те молят, а ти нареждат да изпълниш заповедите. И накрая — няма нито бисквити, нито кафе, което означава, че си я загазил. Откакто през 1993–та напуснах Полка и започнах да участвам в нелегални операции, бях водил много разговори, на всички равнища, и точно този понеделник не очаквах да ме почерпят, с капучино. Всъщност бях адски нервен, защото нещата хич не вървяха на добре.

Когато излязох от станцията на метрото на Вохол, поличбите също не бяха на моя страна. Мартенското небе беше мрачно и пътят ми бе затворен поради ремонт, а воят на бормашината звучеше като залп на наказателен отряд. „Вохол крос“, сградата — помещаваща онова, което пресата нарича „Мит6“, но което всъщност е Секретната разузнавателна служба — се намира на около километър и половина от Парламента. Това е странна бежово–черна пресечена пирамида с много етажи, големи кули от двете страни и тераса с бар над реката. Трябваха й само няколко неонови надписа, и човек би могъл да се обзаложи, че е казино. Във Вегас би изглеждала тъкмо на мястото си. Липсваше ми Сенчъри хауз, старата централа до станцията „Ватерло“. Беше грозна, квадратна, с адски много стъкло, мрежести завеси и антени и не бе толкова близо до метрото, но пък беше много по-уютна.

Срещу „Вохол крос“ и на около двеста метра оттатък широката магистрала има издигнат участък от железопътната линия и арките под нея бяха превърнати в магазини, два от които бяха свързани в един голям магазин за мотоциклети. Бях подранил, затова влязох вътре и започнах да си мечтая кой „Дукати“ ще си купя, когато ми повишат заплатата — а това определено нямаше да е днес. Пък и както не ми вървеше напоследък, сигурно щях да се блъсна някъде с този мотор.

Жестоко се бях прецакал. Пратиха ме да помогна в Саудитска Арабия за подготовката на неколцина кюрди от северен Ирак, които трябваше да убият трима ръководни членове на партията Баас. Надявахме се, че убийствата ще вдигнат всичко във въздуха и ще доведат до събарянето на режима в Багдад.

Първата част от задачата ми бе да получа контрабандно внесена в Саудитска Арабия пратка оръжия от бившия Източен блок — два пистолета „Макаров“ и два автомата „Калашников“, парашутистки модел със сгъваем приклад. Всички серийни номера бяха изтрити, за да не може да се проследи откъде идват оръжията.

За предизвикването на максимален хаос планът предвиждаше кюрдите едновременно да извършат три удара в и около Багдад. Първият включваше близка стрелба с пистолетите. Идеята беше двете момчета да се приближат до семейната къща, да почукат на вратата, да ликвидират евентуалните пречки, да влязат вътре, да очистят обекта и да избягат.