Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Ако не се задействахме скоро, имаше опасност ония типове да преминат испанската граница и да ги изпуснем.

Алфа се върна в мрежата.

— До всички. Експертът по огнестрелното оръжие отива да провери автомобила. Делта, искаме потвърждение.

Щракнах два пъти. Очевидно споровете в оперативния център продължаваха — полицията притискаше шефа — и се носеше шум като от маймунски купон.

Буквално след минути щяха да пресекат границата. Сега бях от отсрещната страна на пътя. Исках поне да се движа успоредно с тях, така че пак да виждам лицата им. Трябваше отново да потвърдя самоличността на играчите и после да продължа да ги следя. Включих се в мрежата.

— Ясно. Потвърждавам, Браво Едно, Браво Две и Ехо Едно танцуват отдясно по Червен Едно към Син Шест.

За да оставя между себе си и играчите естествена дистанция, се наведох и се престорих, че завързвам връзките на едната си маратонка. Петлето на 9–милиметровия ми браунинг силно се заби в ребрата ми. Кобурът беше скрит в джинсите ми и ако разтворех черното си найлоново яке, щеше да се вижда само дръжката му. Предпочитам пистолетът ми да е отпред. Мнозина от момчетата си носят патлаците отстрани, но аз не можах да свикна. Щом си намериш положение, което ти допада, не го променяй: някой ден можеш да загазиш, да понечиш да измъкнеш пистолета, а него да го няма — да е още няколко сантиметра надясно. И тогава си мъртъв.

От дръжката на браунинга стърчеше разширен пълнител с двайсет патрона. На колана си носех и три стандартни с по тринайсет патрона. Е, ако петдесет и девет патрона не биха ми свършили работа, навярно трябва да се замисля да си изкарвам прехраната по друг начин.

Алфа остави мрежата отворена. Сега съвсем ясно долавях напрежението в гласа му. Наоколо звъняха телефони и бе пълно с хора.

— Майната му на оперативния център! — внезапно се обади Голф. — Продължаваме, докато някой някъде не вземе шибаното решение. Лима и Зулу, можете ли да минете напред по Син Шест?

Зулу отговори и за двамата. — Лима беше останал без дъх.

— Зулу и Лима. Ние… можем да го направим.

— Ясно, действайте и ми кажете, когато стигнете.

Кев смяташе да минат оттатък болницата на Син Шест, за да пресрещнат обектите. Зулу и Лима тичаха с всички сили, за да ги изпреварят, и не им пукаше кой ги е видял, стига играчите да не забележеха нищо. Все още нямахме картбланш. Мамка му, какво щяхме да правим, ако минеха границата?

Кев се включи в мрежата.

— Алфа, тук Голф. Трябва да се задействаш, иначе ще ги изтървем. Какво искаш да правим ние?

Алфа незабавно реагира:

— Голф, чакай, чакай…

Все още можех да чуя шума около него: разговори, телефонен звън, викове.

Всички мълчаха в очакване на Алфа.

— Чакай… чакай…

Единственото, което чувах в момента, бе шумът около Алфа и бавното пулсиране в главата ми. Настъпи сякаш неестествена тишина. Най-после разбрах, че някой взима решение. Беше гласът на Симъндс — много ясен глас, с който не можеш да спориш.

— Кажете им, че могат да продължат.

— До всички, до всички. Тук Алфа. Поех командването. Поех командването. Голф, потвърди съобщението.

Кев се включи и вместо потвърждение, изтърси:

— Да не си мислиш, че ще ти благодаря за това? До всички! Ако стигнат до летището, ще ги хванем там. В противен случай — действайте по моя заповед. Зулу и Лима, какво става?

— В момента сме на пресечката на Син Девет. Можем да ги хванем на Син Девет. — Това беше краят на „Мейн Стрийт“ и началото на „Смит Дориен Авеню“, главния път за Испания. Играчите бяха само на неколкостотин метра от границата.

— Ясно. Делта, потвърди — обади се Голф.

— Тук Делта, ясно. Продължавам да следя Браво Едно, Браво Две и Ехо Едно отдясно по Син Шест към Син Девет. Сега сме приблизително по средата.

— Тук Голф, ясно. Хващаме ги на Син Девет.

— Тук Делта, ясно. Продължаваме да вървим отдясно, към Син Девет.

— Ясно, мога да ги пресрещна на Син Девет — отвърна Зулу.

— Тук Делта, ясно. Продължаваме направо.

Скоро щяхме да ги пипнем. Вече се приготвях, когато играчите завиха по „Смит Дориен Авеню“ и продължиха към границата.

Изведнъж внезапно спряха.

Мамка му!

— Стоп, стоп, стоп! — казах аз. — Браво Едно, Две и Ехо Едно — неподвижни на двайсет метра от Син Девет, все още отдясно.

Всички се приближаваха. „Хайде, да ги пипнем тук, веднага!“

Неочаквано Савидж се отдели от другите двама и се насочи по обратния път към центъра на града.

Всичко отиваше по дяволите. Сега трябваше да следим две групи, а не знаехме у кого е взривното устройство.