Марко Ганчев - Сбогом на таласъмите и други приказки

За да не го изоставят в тоя труден момент, другите таласъми го пуснаха да се катери пръв. И Караконджо не беше съвсем несръчен в тия работи, защото все пак не беше прасе, а призрак. Колко пъти на село се бе спускал по улука и оттам на мушмулата.

Задъхан, Караконджо мислеше, че таванът вече е близко. Но това се оказа само един пореден балкон.

— Мъркоте, какво става? — обезпокои се Дългата опашка. — Това не е къща като къща, а сума ти къщи, натрупани една върху друга. Сигурно са се възседнали при някое земетресение.

— Земетресение, вятър. Просто е с повече етажи. Караконджо, къде отиваш?

— Поч… поч… поч…

— Почваш да пречиш.

— Поч… почивка.

— Прав е. Нека да си починем на тоя балкон, че има още четири етажа — предложи и Дългата опашка.

— Добре, но само в ъгъла и без никакво мърдане.

Караконджо обаче не чу последните думи на Мъркот, зарадван, че му се разрешава почивка. Докато другите се преметнат през парапета, той успя да зарови муцуна в една щайга с кромид лук.

— Стой. Какво правиш, свинска лакомийо? — нахвърли се върху него Дългата опашка.

Караконджо се стресна, дръпна се рязко назад и десетина глави лук полетяха надолу към другите балкони.

— Божичко, каква е тая буря от ясно небе? — завика отвътре Панчовата майка и затича да събира разпиления лук.

На долните балкони наизлизаха жени и се развикаха една през друга:

— Панчева, какво е това безобразие!

— Пак ли го пуснаха това лудо дете на балкона?

— Мирясали бяхме през ваканцията, а сега от първия ден…

— Ще се оплачем!

— Не е Панчо — виновно се заоправдава майката. — Панчо е на урока по балет.

— Все го защищава тя. Вместо да му опъне ушите…

— Ама разберете, няма го Панчо. Лукът сам се разпиля.

— Сам, сам. Самоходен лук досега не бяхме виждали. С бензин ли се движи или с електричество? — подиграваха се съседите.

— Излезе внезапен вятър.

— Вятър ами. Не виждам да е ветровито. Нали съм проснала дрехи.

— Да, но той внезапно задуха и внезапно спря.

— Млада жена пък лъже.

Панчовата майка се разплака и хукна навътре в апартамента, без да досъбере лука.

— А бе знаете ли, че по горните етажи май наистина духа — завика една жена от партера. Всички надигнаха глави.

— Вярно. На шестия етаж проснатите дрехи се мятат.

— Да, но тия до тях са неподвижни.

— Божа работа.

А то не беше божа работа, а най-обикновена таласъмска работа. Като се уплашиха от хорската паника, таласъмите почти на един дъх стигнаха до покрива. Само Караконджо за кратко време се оплете в едни въжета за пране. Тогава именно се развяха дрехите на един балкон, а другите до тях останаха неподвижни, понеже не бяха на същото въже.

Жените още спореха по балконите и плюнчеха пръсти, за да проверят дали наистина духа.

— Панчо е хвърлил лука, какво ще ми разправяте.

— Не е Панчо, бе хора. То, горкото, наистина по цял ден ходи от урок на урок.

— Ама пък като си дойде в къщи, лудува за трима.

— Море и майка му е една туткава. Все мисли как да направи синчето си гениално, а не вземе да си подреди балкона като хората.

Една по една жените се заприбираха. Таласъмите поемаха дъх горе на покрива. Доколкото духове могат да поемат дъх, понеже дух фактически значи дъх.

— Една е ползата само: че узнахме кой е Панчовият балкон — рече Мъркот.

Таласъмите си отдъхнаха, мислейки, че са прекарали най-трудното премеждие от преселението си в града. Но нямаха време дълго да се радват, защото скоро разбраха целия ужас на новото си положение. Къщата нямаше таван!

— Как… как… какво ще рече това? — Дългата опашка се втренчи заплашително в Мъркот. Когато се уплашеше, той заекваше повече и от Караконджо. Защото добрият Караконджо заекваше не от страх, а от това, че мислите му изпреварваха думите.

Вероятно този поглед имаше за цел да смрази Мъркота. Но, първо, на краставичар краставици не се продават, та и на таласъм таласъмски номера. И второ — когато един таласъм е по-уплашен от тебе, как ще те уплаши?

— По-спокойно де — укроти го Мъркот. — Чакай да се ориентирам в положението.

— Няма таван. Зле сме с тавана — трепереше Дългата опашка.

— Винаги си бил зле с тавана — не загубваше чувството си за хумор Мъркот, потупвайки го по най-горната част на челото, където казват, че се пазел мозъкът.

Съкрушен, Дългата опашка нямаше сили дори да го наругае, че ги е домъкнал дотука. Макар и да не беше умен колкото Мъркот, той разбираше много добре, че един таласъм без таван не е никакъв таласъм.