Марко Ганчев - Сбогом на таласъмите и други приказки

Пешев веднага го хвана под ръка и го поведе към вратата.

— Чичо Пешо, сега ми станаха ясни някои работи — заговори Зарко в колата. — Разбрах защо вие, възрастните, се карате на децата да не играят. Защото децата обичат да правят това, което им се прави. А вие обичате да правите това, което не ви се прави.

Пешев го загледа смаян и едва не изтърва волана.

— Как така? — помъчи се да запита той колкото се може по-спокойно, но личеше, че се бои от лудия си пътник.

— Ами така — продължи Зарко. — Не обичате някого, а му пращате подаръци. Присмивате се на други, а всяка събота ги каните на гости. Казвате, че заседанията губят време, а все заседавате… Ех, да можеше да ме върнеш на Горната земя.

— Ще те върна, ще те върна. Разбира се, че ще те върна — гальовно му заприказва чичо Пешо, защото знаеше, че лудите не бива да се дразнят. Ако лудият твърди, че е Наполеон, съгласявай се. Ако се смята за просено зърно, съгласявай се. — Ей сега ще спрем на язовира и оттам ще заминеш за Горната земя.

Пешев смяташе, че говори налудничаво с налудничав човек, но излезе точно така. Лодката си беше на същото място. Зарко коленичи на брега и посегна да я хване за ръба, за да я изтегли. И в тоя момент дъното с лодката се повдигна нагоре, чу се бръмчене като на големия асансьор в ЦУМ и Зарко полетя към Горната земя.

Сигурно сте забелязали при пътуване, че връщането става много по-бързо от отиването. Докато Зарко се усети, видя се отново наведен над басейнчето в южния парк. Над водата полегна голямата сянка на баща му.

— Стига с тая лодка. Откога висиш като щърк над езерцето. Хайде да се прибираме, че гостите вече ще дойдат.

— Кои гости? Пак ли патката, дето се смята за…

— Млък! Колко пъти съм ти казвал, че което се говори в къщи, не се изнася навън. Ама аз съм виновен, че те оставям да стоиш при гостите до късно. Тая вечер ще прощаваш.

— Че и аз вече не искам да оставам при вас. Хич не е интересно да си възрастен. Допреди малко бях на Долната земя и се уверих в това.

— Къде си бил? — облещи се баща му.

— На Долната земя. Където живеят само възрастни. И аз бях възрастен. По-хубаво е да си дете.

— Детето ми — изохка таткото и сложи длан на челото му. — Не, нямаш температура, слава Богу. Какви са тия бълнувания за Долната земя?

— Е, вече съвсем ме отчайвате. Ония на Долната земя ме смятаха за луд, щом им кажех, че съм дошъл от Горната земя. Вие на Горната земя си мислите същото, като ви разправям за патилата си на Долната земя.

— Хайде, ела, момчето ми. Вярвам ти за Долната земя, вярвам ти и за Горната земя. Ела да си идем, всичко ще се оправи — нежно го прегърна таткото и го поведе към изхода на парка.

На Зарко му стана приятно от топлината на силната бащина ръка и от това, че големият татко искаше всякак да угоди на малкото си момче, което смяташе претоварено от училище, от четене на книги и от слушане на разговорите на възрастните.

— Остани довечера даже до края, даже и на вицовете — успокояваше го баща му.

— Потрябвали са ми вашите вицове — важно се нацупи Зарко. — Много разбирате вие от вицове. Не можете да разберете един нищо и никакъв виц за Долната и за Горната земя…

Таткото на Зарко зачете новия вестник. За разлика от друг път Зарко се навърташе все около него и току заничаше неспокойно иззад рамото му.

— Има ли нещо интересно? — някак гузно подпитваше той.

— Има — учудено извръщаше глава баща му. — Мачът между „Левски“ и „Славия“…

— Не, не. Нещо за оная кражба на новия модел на Дженерал моторс?

— А, едва ли. Тя тая афера вече позаглъхна. Аха, ето тука има едно дребно съобщение. Още не са открити крадците.

— Защо пък крадците? Може да е само един крадец.

— Тия работи, моето момче, сам човек не ги прави. В Америка има организирана престъпност. Коза ностра и прочие.

— Да им умра на организацията — най-неочаквано изтърси Зарко.

— Какво? — опули се таткото. — Що за изрази!

— Ами такива изрази, каквито заслужават. Нищо нямаше да направят, ако не бях аз.

— Ти ли?

— Аз, ами кой. Аз откраднах чертежите на Дженерал моторс.

— Ти май пак си ходил на Долната земя? — обезпокои се таткото.

— Ами ако имаш предвид, че Америка е в южното полукълбо и в тоя смисъл е точно под нас, може да се каже, че пак съм бил на Долната земя.

— И пак ли слезе през басейнчето в парка?

— То си е моя работа — тросна се Зарко. — А сега, като ти покажа материалите, ще изгубиш охота да ми се подиграваш.