Марко Ганчев - Сбогом на таласъмите и други приказки

Така говореше цар Нал, но се виждаше, колко се радва, че красавицата ще бъде негова.

Нататък работите се развиха, както са си в поемата — щастлива сватба на Нал и Дамаянти, раждане на две деца и прочие. Панчо обаче не беше доволен. Поради младостта си той не можеше да разбере някои работи и възразяваше от строго практично гледище:

— Глупава принцеса. Трябваше да си вземе за съпруг някой от боговете. Къде е да си богиня, къде е да си проста царкиня! При това, както знаем от поемата по-нататък, цар Нал проиграва царството си на зарове и двамата скитат гладни и дрипави из горските пущинаци.

— Ами, Панчо, как да ти обясня — затруднявах се аз. — Има някои работи, които стоят по-високо от благополучието.

Панчо ме прекъсна с рязък вик:

— Дръж, тате! Отиде. Хвърчилото ми отиде.

Огледах се стреснато. Плажът беше пуст и се свечеряваше. Розова светлина от залеза се отразяваше само в пергаментовата хартия на Панчовото хвърчило.

Бързо разбрах каква е работата, Панчо бе изтървал конеца и хвърчилото се носеше към открито море. С обувки и дълги каубойски панталони Панчо цапаше във водата до над колене и се мъчеше да хване конеца. Добре че успя, защото аз в никой случай не бих се мокрил заради хвърчилото.

Панчо нададе радостен вик, а и аз в тоя момент се сетих как да му обясня защо красивата Дамаянти предпочита слабия Нал пред силните богове.

— Панчо — рекох, — ти нали все не беше съгласен с избора на принцеса Дамаянти. Виж сега как стоят работите. Всеки си има някакво хвърчило и го следва при всички обстоятелства. Ето на, ти бе готов даже да се удавиш, но да не си изпуснеш хвърчилото.

Панчо заизцежда крачолите си. Подметките на обувките му започваха да се разлепят. Аз се събудих окончателно.

— А бе ти как я смяташ тая работа? Че аз всяка седмица ще ти купувам нови обувки! А да не би да имаш пет панталона…

Макар да съм дремнал само няколко минути на пясъка, бях си отпочинал достатъчно. Надвих на вятъра и прибрах хвърчилото, което подви пъстра опашка под мишницата ми.

Вече имах сили да се карам на Панчо чак до станцията, където го подхвана пък майка му.

— Приказвате ми за някакви хвърчила — хълцаше Панчо, — ама щом опре работата лично до вас, готови сте да ги захвърлите в морето…

Тоя съботен следобед за Зарко беше цяло събитие. Баща му излезе да го придружи в парка. Наистина той слушаше твърде разсеяно как се управлява пластмасовата лодка, която Зарко носеше под мишница, но все е друго да пристигнеш при басейна с баща, макар и разсеян. По-големите деца няма да посягат към лодката ти, а по-малките ще се трупат почтително край тебе и ще питат от тука ли е или е от чужбина.

Таткото обаче хич и не доближи басейна, а седна на първата свободна пейка и разтвори вестника си. В това беше съдбоносната му грешка. Но не бива да го обвиняваме. Той с право смяташе, че едно деветгодишно момче няма нужда от постоянно наблюдение. Пък и да падне в езерцето, няма да се удави, защото не е дълбоко. И през ум не му минаваше, че оттам се отива за Долната земя.

Зарко също не знаеше това. Колко пъти беше прегазвал това езерце, за да завърне някое книжно корабче или да си прибере изтървано стъклено топче. Но ето че тая събота след обед чудото стана.

Легна Зарко по корем върху ниската ограда на басейна и пусна вътре лодката си. И тя изведнъж започна да се оттегля надолу заедно с дъното на басейна и с водата.

— Лодката ми! Лодката ми — развика се Зарко и запротяга ръце да я задържи.

Но дъното на басейна заедно с водата и лодката продължаваше стремително да се отдалечава от него. Зарко побърза да се преметне през ниската ограда и да си я прибере, докато е време.

Но тутакси разбра, че това време вече е минало. Скочи на дъното, хвана лодката, обаче всичко вече се бе спуснало толкова надолу, че отворът на басейна с късче синьо небе над него не можеше да се достигне и с противопожарна стълба.

А спускането продължаваше.

— Леле — уплаши се Зарко, — ако не спре тая работа, ще стигна като нищо чак на Долната земя.

Що ли му трябваше да я споменава тая Долна земя. Дяволът сигурно го чу и ако дотогава не бе имал точна идея колко надолу да спусне дъното на басейна, сега вече знаеше. Ето докъде води подсказването.

Най-сетне дъното на басейна се удари в нещо, изскърцаха някакви пружини и Зарко политна. С една ръка се хвана о ръба на лодката, с другата се подпря на брега. Беше пристигнал на Долната земя.