Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мистър и мис Торн се гордееха с тази особеност на своето жилище, въпреки че братът едва не се поддаде веднъж на уговорките на приятелите си да го преустрои. И двамата изпитваха задоволство при мисълта, че и те като Седрик обядват в истинска старинна зала, макар и насаме. Те не си признаваха никога, но всъщност чувствуваха неудобствата на това разпределение и се опитаха да ги отстранят. Един огромен параван отделяше парадния вход и част от залата, закривайки също и вратата към коридора, който се намираше откъм двора и минаваше по цялата дължина на голямото крило. Или читателят е лишен от пространствено въображение, или аз не разбирам нищо от топография, ако досега не е станало ясно, че голямата зала заема целия първи етаж на по-късото крило на замъка, което остава вляво от вас, когато влизате през портата. Трябва да е станало също така ясно, че трите прозореца на залата гледат към грижливо поддържаната морава. Те имат правоъгълна форма и каменна рамка — една хоризонтална греда ги разделя на две нееднакви части, като по-голямата остава долу, а тези части на свой ред са разделени на пет от вертикалните каменни колонки. Вероятно съществуват прозорци, които пропускат повече светлина, вероятно и предназначението на прозореца, както сочи моят практичен приятел, е да пропуска светлината. Не искам да споря с него по този въпрос. А и не бих могъл. И все пак ще си умра с твърдото убеждение, че не съществува друг вид прозорец, който да е в състояние да дари толкова щастие на човечеството, колкото прозорците в Улаторн Корт. „Как, ами еркерният прозорец?“ — ще възрази мис Даяна де Мидълейдж. Дори и той, мис Даяна, въпреки своята красота. Еркерният прозорец не дава това чувство на английски домашен уют. Нека той краси университетите и резиденциите на могъщите перове, но за гостните на тихите провинциални дами, на хората, които са далеч от светския живот, няма нищо по-добро от правоъгълните прозорци с каменна рамка от епохата на Тюдорите.

По стените на залата висяха портрети на дами с безжизнени ликове, нарисувани от Лили, и на непривлекателни мъжки фигури в червени роби, излезли изпод четката на Нелер 82. Всеки портрет беше вграден както се полага в дъбовата ламперия. В отдалечения край на помещението има огромна камина, която често ставаше повод за пререкания между брата и сестрата. Техният баща беше поставил на огнището старомодна решетка, способна да издържи петдесет килограма въглища. Камината беше предназначена естествено за дърва и под решетката още стърчаха чугунените стойки за цепениците. Мис Торн копнееше да се върне към стойките. Милата старица винаги се стремеше да се върне към нещо и ако всеки път й отстъпваха, с течение на времето тя непременно щеше да си спомни, че пръстите са създадени преди вилиците и би се върнала към тях. Но по отношение на камината мистър Торн не искаше да се връща назад. Всичките им съседи имаха в столовата си уютни каминени решетки. Той не беше точно от онзи тип хора, които са склонни да правят нововъведения, но не беше и дотолкова роб на предразсъдъците, че да се откаже от удобствата, оставени от баща му. Веднъж мистър Торн даже намекна, че с помощта на едно незначително преустройство входната врата би могла да се отваря към коридора, но сестра му Моника — защото така се казваше мис Торн — веднага легна болна и остана на легло цяла седмица. Тя се съгласи да слезе долу едва след като брат й се закле, че входната врата няма да претърпи никакви промени, докато тя е жива.

На противоположния край на залата точно срещу камината имаше врата, водеща към гостната, която беше със същите размери и се осветяваше от точно такива прозорци. И все пак тя не приличаше никак на столовата. Стените бяха облицовани, а таванът беше белосан и украсен със съвременен корниз — в столовата от него се подаваха старите дървени греди.

Гостната на мис Торн, която тя обичаше да нарича свое убежище, беше възхитителна. Прозорците й гледаха към чудесно поддържана градина, а непосредствено под тях се намираха изискани, строги, величествени цветни лехи, оградени с камъни; по-нататък, на ниска балюстрада, бяха поставени урни и статуи — фавни, нимфи, сатири и други същества от свитата на Пан, а зад тях една прелестна полянка се спускаше към скрита под склона ограда, разделяща градината от парка. След гостната беше разположен кабинетът на мистър Торн, а до него — кухнята и останалите домакински помещения. В гостната и в кабинета се влизаше от коридора, за който вече споменахме — при кабинета на мистър Торн той се разширяваше, за да направи място на черната дъбова стълба, водеща към горния етаж.