Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Така изглеждаше отвътре Улаторн Корт. Но независимо от това може би малко скучно описание искаме да подчертаем, че не към вътрешната уредба на този дом се стремим да насочим вниманието на английския турист, когото съветваме да не изпуска все пак благоприятната възможност да се запознае с него като гост, ако такава възможност му се представи. Улаторн е възхитителен с външния си вид. Нека туристът получи разрешение да разгледа поне градината и нека се излегне на меката трева срещу външния ъгъл на къщата. Оттам ще може да вижда и двете фасади и да се наслади на великолепната архитектура, освободена от сухото еднообразние на правата линия.

Особено забележителен е цветът на Улаторн Корт, онзи великолепен тъмнозлатист оттенък, който придава на камъка столетният мъх. Ударете стената с длан, и ще останете с впечатлението, че камъкът не е покрит с нищо, но ако я разтъркате внимателно, ще видите, че цветът остава върху пръстите ви. На нито един художник не се е още удало да създаде върху своята палитра този сочен оттенък, породен от безкрайния низ на годините.

Улаторн е доста висок за дом на земевладелец, тъй като има три етажа. Прозорците на всеки етаж са подобни на вече описаните, но се различават от тях по размери и разположение. На първия етаж те са еднакви и симетрични, но на втория и третия имат различна големина и са разположени разбъркано, което придава своеобразна живописност на сградата. Покривът е почти скрит зад нисък парапет, по чиито ъгли са поставени други статуи на фавни и сатири.

Такъв е Улаторн Корт. Но трябва да кажем няколко думи и за подстъпа към него, като дадем заедно с това описание и на църквата. Живописният старинен храм „Св. Юълд“ е разположен точно срещу желязната порта на двора и е почти отвсякъде заобиколен от гъстите клони на липите, очертаващи алеята, която се разклонява към двете страни на къщата. Тази алея е великолепна, но в очите на мнозина тя би загубила много от това, че не е частна собственост, а заграден с жив плет път, с ивица трева от двете страни, където са засадени липите. По този начин Улаторн Корт не е отвсякъде заобиколен от владенията на мистър Торн, въпреки че цялата земя около пътя му принадлежи. Но това не го тревожи особено. Хората, които купуват ново имущество, се интересуват много от подобни неща, но живеещите там, където столетия наред са живели техните прадеди, не им обръщат внимание. На мистър Торн и на сестра му и през ум не им минаваше да се тревожат от това, че цял свят може, ако поиска, да мине пеша или с карета през тяхната желязна порта. Впрочем онази част от света, която се ползуваше от споменатата привилегия, беше твърде малка.

Такива бяха преди една-две години мистър и мис Торн от Улаторн. Такива според нас са много от английските земевладелци. Дано още дълги години техният брой не намалява!

В неделя сутринта архидяконът със своята балдъза и мистър Еърбин потеглиха, както беше уговорено, за Улаторн. По пътя новият викарий заяви, че постоянно се вълнува от мисълта за първата среща със своите енориаши. Той призна, че винаги е страдал от прекалената си стеснителност, която често го е правила неспособен да изпълнява непривични задължения, и че сега тя го измъчва особено силно и го кара да се съмнява дали ще успее да запази необходимото достойнство по време на службата. Предчувствувал, че малките проницателни очички на мис Тори непрекъснато ще го гледат с неодобрение. Архидяконът осмя тези негови опасения. Той самият изобщо не знаел какво значи да изпитваш стеснение. Не можел да си представи как мис Торн, заобиколена от улаторнските селяни и от някои жители на по-бедните предградия на Барчестър, би могла да смути човек, който е свикнал да се обръща към високоерудираната аудитория на църквата „Св. Богородица“ в Оксфорд. Скромността на мистър Еърбин го карала просто да се смее.

Тук мистър Еърбин започна да философствува. Амвонът на „Св. Юълд“ изглеждал след амвона на „Св. Богородица“ не по-малко страшен, отколкото амвонът на „Св. Богородица“ — след амвона на „Св. Юълд“. Нима един лорд, попаднал внезапно по волята на съдбата сред прости копачи, би изпитал по-малък страх от насмешките на новите си другари, отколкото един копач, получил ненадейно благородническа титла? Това разсмя архидякона и той заплаши да съобщи на мис Торн, че новият свещеник на тяхната църква си е позволил да я сравни с прост копач. Но Елинор заяви, че не е правилно да се вади такова заключение: едно подобно сравнение имало за цел да посочи само съотношението между предметите, а не тяхната идентичност. Мистър Еърбин обаче продължи да философствува, без да обръща внимание нито на шегите на архидякона, нито на застъпничеството на Елинор. Една млада госпожица, каза той, може да изсвири с най-голямо спокойствие някоя трудна музикална пиеса в стая, претъпкана с непознати хора, но няма да бъде в състояние да каже нито една свястна дума, ако я помолят да говори пред съвсем близки хора, и то дори за най-обикновени неща, само че качена на подиум. Цялата работа се свеждала до възпитание, а на четиридесет години му било трудно да започне да се превъзпитава.