Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мистър Слоуп пристигна в Барчестър, изпълнен с решимост незабавно да разузнае истината за имущественото състояние на вдовицата, а по отношение на старопиталището да действува съгласно обстоятелствата. Ако се окажеше, че е възможно без голяма загуба за себе си да промени своята тактика и да въдвори в старопиталището мистър Хардинг, щеше да го направи, а ако не — щеше да ухажва дъщерята, противопоставяйки се на бащата. Но в никой случай нямаше да отстъпи пред архидякона.

Разпореди се конят му да бъде отведен в конюшнята и незабавно се залови за работа. Мистър Слоуп, нека му отдадем дължимото, не беше лентяй.

Бедната Елинор! Тя бе обречена да стане обект на не един тъмен план.

Приблизително по времето, когато мистър Слоуп беше на посещение у пудингдейлския викарий, нейните прелести и богатството й бяха станали обект на обсъждане в дома на доктор Станъп. Малко преди това някои сутрешни посетители бяха разказали доста истини и неистини за състоянието, оставено от Джон Болд. Те си тръгнаха един по един, последвани от главата на семейството, а тъй като мисис Станъп изобщо не се бе появявала, Шарлот и нейният брат останаха в гостната сами. Той бе седнал до масата и лениво нахвърляше карикатури на барчестърските светила, но скоро взе да се прозява, прелисти една-две книги и явно не знаеше как да убие времето, без да си дава много труд.

— Не полагаш май много усилия да получиш поръчки, Бърти — подхвърли сестра му.

— Поръчки ли? Че кой в Барчестър би дал някому поръчка? На кого от тукашните хора би хрумнало да увековечи главата си в мрамор?

— Значи, смяташ да зарежеш професията си?

— Не, нямам такова намерение — отговори той, довършвайки един шаржиран портрет на епископа. — Погледни, Лоте, не му ли прилича това човече? Виж само одеждите! Веднага бих продължил да практикувам професията си, както ти се изрази, стига само нашият многоуважаван родител да ми наеме ателие в Лондон. Но да се занимавам със скулптура в Барчестър! Сигурно половината хора тук нямат представа какво значи торс!

— Родителят няма да ти даде нито шилинг за ателие в Лондон — отвърна Лоте. — Той и не може да ти даде необходимата сума, защото я няма. Но ти би могъл да започнеш и сам, ако решиш.

— Но как, по дяволите, да го направя?

— Право да ти кажа, Бърти, ти не си способен да припечелиш нито пени, независимо от коя професия.

— И аз самият често пъти си мисля това — каза той без сянка от обида в гласа си. — Някои хора имат голям талант да трупат пари, но не умеят да ги харчат. Други не са способни да спастрят и един шилинг, но имат голяма дарба да правят всякакви видове разходи. Започвам да мисля, че аз лично спадам по-скоро към последните.

— Но как смяташ да се издържаш? — попита сестра му.

— Ще трябва май да си втълпя, че съм млад гарван, и да очаквам манната небесна. Освен това след смъртта на родителя ние всички ще получим по нещичко.

— Да, ще имаш достатъчно за ръкавици и обувки. Ако, разбира се, лихварите не ти вземат всичко. Ако не се лъжа, те са сложили вече ръка върху по-голямата част. Учудвам се, Бърти, на твоето безгрижие — защо ти, с твоите способности и лични качества, не правиш дори опит да уредиш живота си? Мисля си с ужас за деня, когато родителят няма да е вече между нас. И мама, и Мадлин, и аз — всички ние ще бъдем достатъчно бедни, но ти ще останеш направо без нищо!

— Доста е на всеки ден злобата му 40 — отговори Бърти.

— Би ли се вслушал в моя съвет? — попита сестрата.

— Cela dépend 41 — отвърна братът.

— Би ли се оженил за жена с пари?

— Във всеки случай — каза той — за жена без пари няма да се оженя. Но днес не е лесно да се намерят богати годеници — поповете ги лапват всички.

— Един от тях ще лапне и годеницата, която съм ти избрала, ако не побързаш. Имам предвид мисис Болд.

— Фю-ю-ю! — подсвирна Бърти. — Вдовица!

— Тя е много красива — каза Шарлот.

— И ще я получа заедно с готов син и наследник!

— Децата често умират в ранна възраст — подхвърли сестра му.

— Не толкова често — каза Бърти. — Впрочем, ако питат мен, нека си живее, нямам никакво намерение да го убивам. Но ти трябва да признаеш, че готовото семейство е един минус.

— Да, но само един — защищаваше своята теза Шарлот.

— И то съвсем малък, както казва прислужницата — подхвърли с ирония Бърти.

— Просяците не могат да бъдат придирчиви, Бърти. Не бива да ставаш максималист!

— Бог ми е свидетел, че нямам неразумни претенции — каза Етълбърт, — нито пък проявявам опърничавост. Ако ти уредиш всичко, Лоте, аз ще се оженя за нея. Но при условие че тези пари са сигурни и че доходът ще бъде под мое разпореждане — поне докато е жива тя.