Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Доктор Гуин забравя, че сега аз съм много по-стар, отколкото бях при последната ни среща.

— Ами, стар! Глупости! — каза архидяконът. — Вие никога не сте се мислили за стар преди разговора ви с онзи нагъл парвеню от двореца.

— Ще бъда на шестдесет и пет години, ако доживея до ноември.

— И на седемдесет и пет след още десет години — каза архидяконът. — И по всяка вероятност тогава ще бъдете не по-малко работоспособен, отколкото сте били преди десет години. Но нека не търсим, за бога, удобни предлози. Защото вашето позоваване на старостта е само един предлог. Но защо не си пиете виното? Това е само предлог. Всъщност вие сте малко уплашен от този Слоуп и сте готов по-скоро да се обречете на относителна бедност и лишения, отколкото да встъпите в бой с човек, който би ви смачкал най-безцеремонно, ако му позволите това.

— Аз наистина предпочитам да избягна боя, ако това е възможно.

— Също и аз… Но понякога той е неизбежен. Целта на този човек е да ви накара да се откажете, за да може да постави в старопиталището някоя своя марионетка. Той иска да демонстрира властта си и да оскърби във ваше лице всички нас, защото много добре си дава сметка, че вашата кауза и личността ви са най-тясно преплетени с жизнените интереси на цялото катедрално духовенство. Ако не заради себе си, то заради всички нас вие сте длъжен да не отстъпвате по този въпрос. Би било жалко за вас, ако проявите такова малодушие, че се хванете в неговия капан, и го оставите да изтръгне хляба от устата ви без всякаква борба.

Мистър Хардинг се почувствува малко оскърбен от това обвинение в малодушие.

— Не виждам нищо доблестно в кавгите за пари! — каза той.

— Ако в този грешен свят честните хора не се карат за пари, нечестните ще заграбят всичко, а не виждам как това би подпомогнало каузата на добродетелността. Не! Ние сме длъжни да се възползуваме от всички средства, с които разполагаме. Ако доведем вашето разсъждение до неговия логически край, би трябвало да се откажем от всички приходи на църквата, а вие едва ли ще започнете да твърдите, че такава жертва би укрепила нейните устои. — Архидяконът напълни чашата си и я изпи благоговейно, вдигайки мълчалив тост за процъфтяването и трайното укрепване на земните ценности на църквата, така скъпи на сърцето му.

— Според мен всяко пререкание между един свещеник и неговия епископ трябва да се избягва — каза мистър Хардинг.

— И аз мисля така, обаче към това трябва да се стреми не само редовият свещеник, но и епископът. Ето какво, приятелю: ще поговоря лично с епископа по този въпрос — разбира се, с ваше позволение — и можете да бъдете сигурен, че няма да ви поставя в неудобно положение. Убеден съм, че всички тези глупости за неделните училища и проповедите са изцяло работа на Слоуп и на мисис Прауди и че епископът не знае нищо за това. Епископът трудно би могъл да откаже да се срещне с мен, а аз ще избера момент, когато при него няма да е нито жена му, нито капеланът. Мисля, че в резултат на това той ще ви изпрати назначението без каквито и да било условия. А колкото до местата в катедралата, нека предоставим това на декана. Този глупак Слоуп наистина, струва ми се, си въобразява, че епископът може, ако му скимне, да отнесе катедралата в джоба си.

Така и решиха. Мистър Хардинг беше дошъл специално, за да се посъветва и затова се чувствуваше задължен да се вслуша в дадения му съвет. Освен това той предварително знаеше, че архидяконът няма да иска дори да чуе за отстъпление, и след като изложи най-добросъвестно собствените си разбирания по въпроса, беше готов да отстъпи.

Така те тръгнаха към гостната благоразположени един към друг и вечерта мина в приятно предвкусване на бъдещите битки между Еърбин и Слоуп. С тях не можеше да се сравнява нито войната между мишките и жабите, нито гневът на Агамемнон и Ахил 39. Архидяконът потриваше ръце, горд от успеха на последния си ход. Самият той не можеше да излезе на арената със Слоуп, но Еърбин нямаше да страда от подобни скрупули. Еърбин беше идеалният противник на Слоуп и единственият, който можеше да се справи с него.

Доброто настроение и възбудата на архидякона продължиха до часа за лягане, но когато положи глава върху възглавницата и мисис Грантли започна да му излага мнението си за състоянието на нещата в Барчестър, той направо се разтревожи. Последните му думи, преди да заспи, бяха следните:

— Ако направи това, кълна се в небесата, че никога вече няма да й проговоря. Веднъж вече успя да ме оцапа с кал, но не бих изтърпял допира с подобна мръсотия. — И архидяконът потръпна, разтърсвайки цялата стая — толкова силно го порази тази мисъл.