Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Скоро обаче бяха намерени други, не толкова скъпо струващи начини за публикуване на отговорите и войната се разгоря с пълна сила. Мистър Слоуп твърдеше, че свещеникът получава своето посвещение главно по силата на вътрешната си всеотдайност към своите пастирски задължения. Мистър Еърбин поддържаше, че никой не може да стане свещеник и да бъде признат за пастир, ако върху него не положи ръка някой епископ, станал на свой ред такъв чрез полагане на други нечии ръце, и така нататък по права линия чак до един от апостолите. Противниците постоянно се обстрелваха взаимно със силогизми, но това съвсем не им вредеше и войната продължаваше да бушува.

Не се наемаме да твърдим дали близостта на врага е изиграла някаква роля в убеждаването на мистър Еърбин да приеме енорията Св. Юълд, но, така или иначе, в кабинета на доктор Гуин бе взето решение, че той ще я приеме и ще съдействува всячески за изгонването на мистър Слоуп от Барчестър или поне ще го застави да млъкне, докато е все още там. Мистър Еърбин възнамеряваше да запази оксфордската си квартира, като вземе някой младши свещеник за енорията, но обеща да отделя на Барчестър колкото може повече време и доктор Грантли се почувствува напълно удовлетворен от това обещание на един толкова велик човек. Немалко удоволствие му доставяше и мисълта, че епископ Прауди ще бъде принуден да даде тази намираща се под самия му нос енория на заклетия враг на своя любим капелан.

През цялото време на вечерята усмивката на задоволство не слезе от лицето на архидякона. Той си хапна с апетит от вкусните гозби, пи вино с жена си и дъщеря си, разказваше весело за Оксфорд, посъветва тъста си да навести доктор Гуин в колежа и отново се впусна да хвали мистър Еърбин.

— Този мистър Еърбин женен ли е, татко? — попита Гризелда.

— Не, детето ми, членовете на факултета никога не се женят.

— А млад ли е, татко?

— Около четиридесетгодишен, струва ми се — отвърна архидяконът.

— О! — каза Гризелда; ако баща й бе казал, че е на осемдесет години, мистър Еърбин едва ли щеше да й се стори по-стар.

Когато двамата джентълмени бяха оставени насаме с виното си, мистър Хардинг разказа за своите беди. Но дори и тази тъжна история не можа много да помрачи доброто настроение на архидякона, като вместо това още повече разпали неговата войнственост.

— Той не може да направи такова нещо — продължаваше да повтаря доктор Грантли, докато тъстът му обясняваше условията, които се поставяха във връзка с назначаването на бъдещия управител на старопиталището. — Просто не може. Казаното от него не си струва труда да бъде изслушано. Той не може да промени задълженията, свързани с този поет.

— Кой не може? — попита бившият управител.

— Нито епископът, нито капеланът, пито дори съпругата на епископа, чието мнение по тези въпроси е, както изглежда, по-меродавно от мнението на първите двама. Всички обитатели на двореца, взети заедно, нямат власт да превърнат управителя на приюта в директор на неделно училище.

— Но епископът има власт да назначи, когото си иска, и…

— Едва ли. Според мен той ще проумее, че няма такава власт. Нека само се опита! Ще видим какво ще кажат вестниците. Този път обществеността ще бъде на наша страна. Но Прауди, макар и да е магаре, има достатъчно житейски опит и няма да вземе да разбухва едно гнездо на стършели.

Мистър Хардинг трепна при споменаването на вестниците. Той беше вече вкусил достатъчно от този род популярност и нямаше никакво желание да бъде отново сочен нито за чудовище, нито за мъченик. Предпазливо изрази надежда, че пресата ще остави този път името му на мира, и подхвърли, че ще бъде може би по-добре още сега да се откаже сам.

— Остарявам — каза той — и започвам да се съмнявам дали е по силите ми да поема нови задължения.

— Нови задължения ли? — възкликна архидяконът. — Нали ви казвам, че няма да има никакви нови задължения!

— А дори и старите може би — отвърна мистър Хардинг. — Май ще е по-добре да се задоволя със сегашното си положение. — Пред вътрешния му взор все още стоеше мистър Слоуп със своята боклукчийска количка.

Архидяконът допи чашата си с бордо и се приготви да бъде енергичен.

— Надявам се — каза той, — че няма да проявите слабост и не ще позволите на човек като мистър Слоуп да ви отклони от изпълнението на вашия дълг. Знаете, че ваш дълг е да заемете отново мястото си в старопиталището сега, когато издръжката е определена с парламентарния акт и с това е отстранена причината, която ви принуди да напуснете. Не можете да отречете това; и ако се поддадете сега на плахостта си, вашата съвест няма никога да ви прости. — При тези думи архидяконът побутна бутилката към своя събеседник. — Вашата собствена съвест няма никога да ви прости — продължи той. — Вие се отказахте от това място поради болезнени скрупули, които аз дълбоко уважавам, но не смятам за оправдани. Всичките ви приятели се отнесоха с разбиране към вашите принципи и вие напуснахте стария си дом толкова обогатен откъм всеобщо уважение, колкото бяхте обеднели откъм земни блага. Сега от вас очакват да се върнете там. Доктор Гуин казваше оня ден, че…