Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Трябва да кажем, че в това отношение близките на вдовицата Болд се показаха скандално несправедливи към нея. Тя беше говорила с този човек три-четири пъти и бе дала израз на готовността си да преподава в неделното училище. С това се изчерпваха греховете й във връзка с мистър Слоуп. Бедната Елинор! Но времето ще покаже.

На следващата сутрин мистър Хардинг се върна в Барчестър. Пред него не бе казано нищо повече относно запознанството на мистър Слоуп с по-малката му дъщеря. Но той забеляза, че на закуска архидяконът не беше толкова сърдечен, колкото предишната вечер.

Мистър Слоуп се възползува, без да губи време, от разрешението на епископа да се срещне с мистър Куивърфул — именно при разговора си с този достопочтен пастир той узна за първи път, че мисис Болд е завидна партия. Той отиде до Пудингдейл, за да уведоми предполагаемия бъдещ управител относно благоразположението на епископа към него и в хода на беседата те съвсем естествено засегнаха въпроса за материалното положение на мистър Хардинг и неговото семейство.

Мистър Куивърфул, със своите четиринадесет деца и четиристотни фунта годишен доход, беше много беден човек и изгледите за това ново назначение, при което щеше да си запази и енорията, бяха особено примамливи за него. А и кой ли в неговото положение не би се радвал на подобни изгледи? Но мистър Куивърфул се познаваше отдавна с мистър Хардинг, чувствуваше се много задължен към него и сърцето му се свиваше при мисълта, че би могъл да измести своя приятел от старопиталището. Независимо от това той беше изключително любезен, просто раболепно любезен с мистър Слоуп, отнасяше се към него като към велик човек, умолявайки този велик човек да му направи честта да изпие с него чаша херес, която (понеже беше най-долнопробна марсала) възгорделият се мистър Слоуп презрително отклони, и най-накрая даде израз на безкрайната си благодарност към епископа и към мистър Слоуп, както и на голямото си желание да приеме този пост, ако… ако само мистър Хардинг наистина се е отказал от него.

Нима бедняк като мистър Куивърфул можеше да бъде по-безкористен?

— Мистър Хардинг категорично се отказа от назначението — заяви мистър Слоуп с вид на накърнено донякъде достойнство, — когато чу за условията, свързани понастоящем с този пост. Вие сам разбирате, мистър Куивърфул, че същите условия ще бъдат задължителни и за вас.

Мистър Куивърфул не се плашеше от никакви условия. Той би се наел да чете толкова проповеди, колкото благоволи да поиска мистър Слоуп, и да прекара всеки час от останалите недели в живота си между стените на неделното училище. Никакви жертви и във всеки случай никакви обещания не бяха прекалено големи, когато ставаше въпрос да си осигури такъв допълнителен доход и такъв дом! Но мисълта му отново се върна към мистър Хардинг.

— Всъщност — каза той — дъщерята на мистър Хардинг е много богата и той няма защо да се нагърбва със старопиталището.

— Имате предвид мисис Грантли? — попита Слоуп.

— Не, вдовицата — отвърна неговият събеседник. — Мисис Болд разполага с личен доход от хиляда и двеста фунта и мистър Хардинг вероятно възнамерява да живее при нея.

— Хиляда и двеста фунта личен доход! — каза мистър Слоуп и много скоро след това се сбогува, избягвайки, доколкото му беше възможно, всякакви по-нататъшни намеци за старопиталището. Хиляда и двеста фунта годишно, повтаряше си той, яздейки бавно на път за в къщи. В случай че мисис Болд наистина разполагаше с такъв доход, той би бил последен глупак, ако попречи на баща й да се върне на старото си място. Ходът на разсъжденията, зародили се в главата на мистър Слоуп, е сигурно ясен за всички мои читатели. Защо да не си присвои тези хиляда и двеста фунта? А в такъв случай не би ли било добре за него да има тъст, комуто да не липсват житейски блага? Нещо повече, не би ли било много по-лесно да спечели дъщерята, ако направи всичко, което е силите му, за да помогне на бащата?

Тези въпроси се налагаха особено настойчиво на неговото внимание, но имаше и немалко съмнителни страни. Ако решеше да върне мистър Хардинг на предишното му място, той трябваше да предприеме необходимите стъпки незабавно — веднага да предума епископа, да се скара с мисис Прауди (за която много добре знаеше, че не може да бъде предумана) и да уведоми мистър Куивърфул, че малко прибързано е изтълкувал думите на мистър Хардинг като категоричен отказ. Той не се съмняваше, че може да направи всичко това, но не искаше да го прави напразно. Не искаше да отстъпи пред мистър Хардинг, а след това да бъде отблъснат от дъщеря му. Не искаше да изгуби един влиятелен приятел, преди да е спечелил друг.