Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Доктор Грантли не искаше по никой начин да влиза в богословски спорове с мисис Прауди или пък с мистър Слоуп, затова доста безцеремонно обърна гръб на кушетката и изрази надежда, че доктор Прауди е доволен от работите по подновяването на двореца.

— Да, да — отговори негово преосвещенство. — Общо взето, да… Общо взето, не виждам основание да се оплаквам. Само архитектът би могъл…

Но неговият двойник, мистър Слоуп, който се бе промъкнал до креслото на епископа, не му позволи да довърши тази двусмислена реч.

— Бих желал да спомена нещо, господин архидякон. Негово преосвещенство ме помоли да направя оглед на помещенията и аз установих, че има какво още да се желае по отношение на отделенията във втората конюшня.

— Но първата конюшня побира цяла дузина коне! — каза архидяконът.

— Може би — отвърна мистър Слоуп, — всъщност аз не се съмнявам в това. Но гостите, както знаете, често имат нужда от толкова много място. По-голямата част от роднините на епископа винаги идват със свои собствени коне.

Доктор Грантли обеща, че за конете на роднините ще бъде осигурено толкова място, колкото позволяват размерите на самата сграда, в която се намират конюшните. Лично той щял да говори с архитекта по този въпрос.

— А колкото до постройките за каретите, доктор Грантли — продължи мистър Слоуп, — в голямата трудно би се поместил втори екипаж, да не говорим за по-малката.

— И газа! — заприглася мисис Прауди. — В цялата къща няма газ, с изключение на кухнята и коридорите. В двореца трябваше на всяка цена да се прокарат тръби за газ и топла вода. Топла вода има само на партера — не може да няма начин тя да се доведе до спалните, вместо да се носи с кани от кухнята.

Епископът изрази категоричното си мнение, че е необходима инсталация за топла вода. Топлата вода била едно от най-важните удобства в двореца. Тя всъщност била необходимост в дома на всеки джентълмен.

Мистър Слоуп отбеляза, че стената на градината се е износила на много места.

Мисис Прауди забелязала в стаята на слугите голяма дупка, очевидно направена от плъхове.

Епископът изрази крайното си отвращение от плъховете. Според него на света нямало нищо по-омразно от плъховете.

Мистър Слоуп забелязал, освен това, че бравите на сервизните помещения били повредени — можел да посочи например складовете за въглища и за дърва.

Мисис Прауди видяла, че и бравите на спалните на слугите не били в ред, всъщност всички брави в къщата били старомодни и неизползваеми.

Епископът изказа мнение, че добрата брава е от голямо значение, както и добрият ключ. Той неведнъж установявал, че неизправността често се дължи на ключа, особено ако езичето е огънато.

Мистър Слоуп се опита да продължи да изрежда неблагополучията, но бе прекъснат с малко повишен тон от архидякона, който успя да обясни, че по тези въпроси трябва да се обърнат към архитекта на епархията или по-скоро към неговия главен майстор и че той, доктор Грантли, проявил интерес към състоянието на двореца просто от любезност. Съжалявал впрочем, че са били открити толкова много неуредици. С тези думи той стана от стола, готвейки се да си тръгне.

Мисис Прауди, въпреки че беше успяла да внесе своя дял в охулването на двореца, не изпускаше от ноктите си мистър Хардинг и продължи да го подлага на кръстосан разпит по въпроса за греховността на развлеченията в деня господен. Тя непрекъснато изсипваше категоричните си заключения върху благочестивата глава на мистър Хардинг, който не съумяваше да отблъсне нейните атаки.

Никога досега той не беше подлаган на такова изтезание. До този момент дамите, които се бяха обръщали към него по религиозни въпроси, бяха изслушвали думите му с известна почтителност, а ако не бяха съгласни с тях, просто си замълчаваха. Но мисис Прауди го подлагаше на разпит, а след това го поучаваше. „Ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти!“ 19 — внушително повтаряше тя, сякаш мистър Хардинг бе забравил тези слова. Тя го заплашваше с пръст, докато цитираше любимата си заповед, сякаш му напомняше за неизбежното възмездие, след което настойчиво го подканяше да потвърди, че пътешествията през деня господен са най-безобразно светотатство.

За първи път в живота си мистър Хардинг беше подложен на такъв натиск. Той чувствуваше, че би трябвало да смъмри тази жена за начина, по който си позволяваше да говори на един свещеник, при това много по-възрастен от нея, но му се струваше неуместно да направи бележка на съпругата на епископа в присъствието на самия епископ, и то при първото си посещение в двореца. Освен това, нека кажем истината, той изпитваше известен страх от нея. Но въпреки неговото съсредоточено мълчание тя не го оставяше на мира.