Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Това увеселение в Улаторн бе замислено първоначално в чест на мистър Еърбин — новия свещеник на енорията Св. Юълд, но впоследствие бе решено да бъде съчетано с местния празник на плодородието, организиран за работниците от имението заедно с техните жени и деца, и така се стигна до сегашния грандиозен план. Цялата плъмстедска компания бе, разбира се, поканена и тогава Елинор мислеше да отиде със сестра си. Но сега намеренията й се промениха и тя обеща да отиде със семейство Станъп. Доктор и мисис Прауди също щяха да присъствуват; мистър Слоуп не беше включен в поканата, изпратена до двореца, но синьората, чиято наглост никога не я напускаше, поиска разрешение от мис Торн да го доведе със себе си.

Мис Торн даде това разрешение, тъй като нямаше друг изход, но го даде със свито сърце, понеже се опасяваше да не обиди мистър Еърбин. Когато той се върна, тя му се извини едва ли не със сълзи на очи — толкова ожесточена по всеобщо мнение бе враждата между тези двама джентълмени. Но мистър Еърбин я успокои, като я увери, че с най-голямо удоволствие ще се запознае с мистър Слоуп, и я накара да обещае, че ще ги представи един на друг.

Но тази победа на мистър Слоуп не зарадва Елинор, която след връщането си в Барчестър правеше всичко възможно, за да го избягва. Тя се опълчи срещу обитателите на Плъмстед, когато те я обвиниха с такова безсърдечие, че е влюбена в този противен човек, но узнала в какво я обвиняват, Елинор прекрасно разбираше, че трябва да се държи по-надалеч от него и постепенно да сложи край на тяхното познанство. Почти не го беше виждала след връщането си. Камериерката й получи нареждане да отпраща всички посетители под предлог, че не е в къщи. Елинор не можа да си наложи да ограничи това свое навеждане с името на мистър Слоуп и така затвори дома си за всички свои приятели. Направи изключение за Шарлот Станъп, а после и за някои други. Веднъж го срещна у семейство Станъп, но обикновено той отиваше там през деня, а тя — вечерта. В този първи и единствен случай Шарлот успя да я предпази от неговата натрапчивост. Това, реши Елинор, говореше за добросърдечието на Шарлот, както и за голямата й проницателност — нали не й беше казала нищо за причините, които я караха да избягва този джентълмен. Всъщност Шарлот бе научила от сестра си, че мистър Слоуп има намерение да поиска ръката на вдовицата, и беше готова на всичко, за да предпази бъдещата съпруга на Бърти от възможни посегателства от тази страна.

Но въпреки това семейство Станъп бе поело сега задължението да вземе мистър Слоуп със себе си в Улаторн. И Елинор узна, за свое най-голямо неудоволствие, че ще се наложи да пътува в една карета с доктор Станъп, Шарлот и мистър Слоуп. След това екипажът щеше да се върне за Бърти и Мадлин. Не беше трудно да се отгатне по лицето на Елинор колко неприятно й беше всичко това и Шарлот, окуражена по отношение на своите собствени планове, й поднесе хиляди извинения.

— Виждам, миличка, че това не ви харесва — каза тя, — но нямахме друг изход. Бърти би дал всичко на света, за да пътува с вас, но Мадлин не може да се справи без него. Нито пък можем да оставим мистър Слоуп да пътува сам с Мадлин. Такова нечувано нарушение на благоприличието би накърнило завинаги тяхната репутация и може дори да им затвори вратите на Улаторн.

— Това, разбира се, е неуместно — каза Елинор, — но не бих ли могла да пътувам със синьората и с вашия брат?

— Невъзможно! — отвърна Шарлот. — При нея има място само за още един човек. — Всъщност синьората не обичаше да пътува с чужди хора.

— Шарлот — каза Елинор, — вие всички сте толкова любезни и толкова добри с мен, че се надявам да не се разсърдите, ако в такъв случай предпочета изобщо да не дойда.

— Изобщо да не дойдете! Глупости! Не, трябва да дойдете! — На семейния съвет бе окончателно решено, че Бътри ще се възползува от случая, за да направи предложение.

— Или мога да наема фиакър — каза Елинор. — На мен са ми позволени повече неща, отколкото на вас, неомъжените. Спокойно бих могла да отида сама.

— Глупости, мила! Избийте си това от главата! В края на краищата става въпрос за някакъв си един час. А и, право да си кажа, не виждам защо ви е чак толкова неприятно. Мислех, че вие с мистър Слоуп сте големи приятели. Какво не ви харесва?

— О, нищо особено. Просто мислех, че ще бъдем само свои.

— Разбира се, щеше да бъде много по-приятно, много по-задушевно, ако Бътри можеше да дойде с нас. Всъщност тъкмо той е за съжаление. Уверявам ви, че Бътри се страхува от мистър Слоуп много повече от вас. Но Мадлин не би могла да пътува без него, а тя, бедничката, излиза толкова рядко! Не бива да й се сърдите за това, макар че нейните приумици внасят известно объркване в нашата компания.