Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— А защо ме обвинявате в такова лицемерие? — каза той.

— В лицемерие ли? Не съм казала нищо за лицемерие. В нищо не съм ви обвинявала и не ви обвинявам. Моля ви, не се оправдавайте пред мен. Вие се кълнете, че сте роб на моята красота, а сте пред сключване на брак с друга жена. Според мен това е по-скоро комплимент. Оправданията си трябва да запазите за мисис Болд. Сигурно няма да ви е лесно да се защитите пред нея — освен ако не успеете да запазите всичко в тайна. Вие, свещениците, сте по-изобретателни от другите мъже.

— Синьора, аз ви признах любовта си, а вие искате да ме направите за посмешище.

— За посмешище ли? Боже господи, какво иска този човек? Хайде, отговорете ми спокойно, но след като добре сте си помислили — не се ли готвите да се жените за мисис Болд?

— Не — каза той. И докато произнасяше тези думи, изпитваше едва ли не отчаяна омраза към тази жена, която въпреки волята си обичаше с отчаяна любов.

— Но без съмнение тя е ваш идол, нали?

— Съвсем не — каза мистър Слоуп, на когото тази езическа дума беше особено неприятна. Синьората прекрасно разбираше това.

— Странно — каза тя. — Нима не й се възхищавате? За мен тя е съвършено въплъщение на английската красота. А освен това е и богата. Мислех, че е точно онзи тип жена, който би ви привлякъл. Разрешете ми да ви дам един съвет, мистър Слоуп. Оженете се за тази очарователна вдовица — тя ще бъде добра майка на вашите деца и превъзходна стопанка на един свещенически дом.

— О, синьора, как можете да бъдете толкова жестока!

— Жестока ли? — попита тя, сменяйки досегашния си закачлив тон с дълбока сериозност. — Нима това е жестоко?

— Как бих могъл да обичам друга, когато сърцето ми принадлежи единствено на вас?

— Щом това е жестоко, мистър Слоуп, какво бихте казали за мен, ако ви отговоря с взаимност? Какво бихте си помислили, ако ви обвържа, макар и само с любовна клетва и ви обрека на ежедневно покаяние до моята кушетка? Какво мога да дам аз на един мъж в замяна на неговата любов? Ах, скъпи приятелю, вие не разбирате колко тежък е жребият ми.

Мистър Слоуп не беше останал през цялото време на колене. След обяснението си в любов той се изправи веднага щом почувствува, че новосъздалото се положение позволява това, и се опря о гърба на стола. Този изблик на нежност от страна на синьората съвсем го обърка и го накара за миг да си помисли, че е готов да пожертвува всичко, само и само да спечели любовта на своята красавица, независимо от нейния недъг и от семейното й положение.

— Но нима аз не мога да изпитвам съчувствие към вашия жребий? — попита той, като седна на кушетката и побутна масичката с крак.

— Съчувствието е толкова близко до съжалението! — каза тя. — Ако започнете да ме съжалявате, макар и да съм инвалид, непременно ще ви отблъсна.

— О, Мадлин, аз само ще ви обичам! — Той отново хвана ръката й и я обсипа жадно с целувки. Този път синьората не я отдръпна, само седеше и го гледаше с огромните си очи, както голям паяк гледа безнадеждно омотаната голяма муха.

— Ами ако синьор Нерони реши да дойде в Барчестър? — попита тя. — Ще се запознаете ли с него?

— Синьор Нерони ли! — удиви се той.

— Ще го представите ли на епископа, на мисис Прауди и на техните дъщери? — осведоми се тя, говорейки отново с онзи непоносимо насмешлив тон, който мистър Слоуп така мразеше.

— Защо ми задавате този въпрос? — каза той.

— Защото е необходимо да помните, че синьор Нерони съществува. Вие май забравихте това.

— Ако допусках, че сте запазили към този негодник дори най-малка частица от любовта, за която той никога не е бил достоен, по-скоро бих предпочел да умра, отколкото да ви разкрия чувствата си. Да! Ако вашият съпруг беше господар на сърцето ви, аз може би пак щях да ви обичам, но вие никога нямаше да узнаете това.

— Отново намесвате сърцето ми! С какви само думи си служите! Значи, според вас ако един съпруг не е господар на сърцето на жена си, той няма право на нейната вярност и ако една жена престане да обича, тя може да забрави своята клетва? Такива ли са вашите възгледи по този въпрос като свещеник на англиканската църква?

Мистър Слоуп водеше тежка вътрешна борба да очисти душата си от оскверняващата я нечистотия. Полагаше усилия да се изплъзне от гибелната сирена, която го бе омагьосала. Но те оставаха безуспешни. Той не можеше да разкъса оковите, стегнали сърцето му. Очакваше любовта към това прелестно създание да му донесе възторг и наслада, но успя вече да се убеди, че тя му носи само разочарования и угризения на съвестта. Бе попаднал на истинска содомска ябълка — сладка и сочна на вид, но горчива и противна на вкус. Той поднесе тази ябълка към устата си, но тя се превърна между зъбите му в прах. И все пак не можеше да се отърси от тази омая. Знаеше, не можеше да не знае, че тя се надсмива над него, подиграва се на любовта му и се гаври със слабостта на неговата вяра. Но почти му позволяваше да я обожава и това половинчато позволение до такава степен раздухваше пожара на неговите страсти, че цялото му благочестие беше безсилно да го потуши. Започна да се озлобява, да се измъчва от раздразнение и от жажда за отмъщение. Търсеше сурови, подигравателни думи, които да я засегнат така дълбоко, както нейните подигравки бяха засегнали него. Докато стоеше пред нея и мълчеше, той си мислеше, че ако иска да сломи гордия й дух, трябва да бъде по-горд от самата нея и че за да я накара да го моли коленопреклонно за любовта му, трябва да се покаже равнодушен. Всички тези мисли минаха през главата му. На теория той знаеше — или си въобразяваше, че знае — как трябва да се укроти една жена. Но щом се опита да приложи този метод на практика, мистър Слоуп се провали по най-жалък начин. Колко пари струват отвлечените познания пред опита, когато мъже се сблъскат с мъже? Ами мъже с жени? Мистър Слоуп обичаше лудешки, безумно и искрено, но никога не бе играл играта на любовта. Синьората не обичаше никого, но познаваше основно всички ходове и комбинации на дъската. Все едно Филидор 97, изправен срещу някой ученик.