Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мистър Слоуп се изчерви целият — дори сипаничавото му чело се покри с руменина чак до коренчетата на косите му. Той беше убеден, че синьората знае всичко за неговите планове по отношение на мисис Болд. Съвестта му говореше, че е разобличен. Предстоеше да бъде произнесена присъдата му: очакваше го наказание за неговото двуличие и това очарователно създание щеше да го отпрати веднъж завинаги. Горкият човечец! И през ум не му минаваше, че дори ако синьората беше в течение на всичките му планове по отношение на мисис Болд, това само би я развеселило още повече. Беше й много приятно да вижда мистър Слоуп в краката си, да покаже своята власт, като направи за посмешище един свещеник, да намери оправдание за собствената си морална неустойчивост в безсилието на религията да помогне дори на един духовник да овладее своите страсти. Но щеше да й бъде още по-приятно да узнае, че същевременно подмамва своята жертва да обърне гръб на друга жена, чиято любов, ако на мистър Слоуп му се удадеше да я завоюва, би била във всяко отношение благотворна и възвисяваща.

Впрочем с проницателността, присъща на подобен род жени, синьората беше забелязала, че мистър Слоуп се стреми към брак с мисис Болд, макар че нямаше предвид това, когато заговори за Дидона. Но изчервяването на нейния поклонник веднага й разкри мислите му и тя побърза да се възползува от откритието си.

Погледна го право в очите, не гневно, но не и с усмивка, а настойчиво и властно. След това вдигна показалеца си и като поклати леко глава, каза:

— В никакъв случай, приятелю, не смесвайте любовта с деловата работа. Или се дръжте за своите съкровища и за богатия си град, или следвайте гласа на любовта като истински мъж. Но никога не се опитвайте да правите и двете едновременно. В противен случай ще умрете с разбито сърце като бедната Дидона. Какво ще изберете, мистър Слоуп, любовта или парите?

Мистър Слоуп с лекота трупаше трогателни примери в импровизираните си проповеди, но сега бе затруднен да намери проникновен отговор. Чувствуваше, че трябва да каже нещо красиво, което при това да разсее подозренията на неговата възлюбена. Но се чудеше как да го направи.

— Любовта — каза той, — истинската, всепобеждаваща любов, трябва да бъде най-силната страст, на която човек е способен; тя трябва да подчини на себе си всички други желания, да възтържествува над всички други стремежи. Но върху мен любовта може да окаже такова въздействие само, при условие че е споделена. — И той отправи към синьората изпълнен с нежност поглед, който трябваше да изкупи несъвършенствата на думите му.

— Послушайте един съвет — каза тя. — Забравете за любовта. В края на краищата какво е тя? Мимолетен сън, който трае две-три седмици. Ето всичките й радости. Разочарование за цял живот е нейното възмездие. Кой и кога е познал истинската любов и е бил щастлив? Щастието в любовта доказва, че тя е лъжлива. Истинската любов е винаги несподелена или трагична. Жулиета е обичала, Хайди 94е обичала, Дидона е обичала — и какво е излязло от всичко това? Троил 95е обичал и затова е престанал да бъде мъж.

— Троил е обичал, но са му се надсмели — каза не толкова малодушният капелан. — Един мъж може да обича, без да изпадне в незавидното положение на Троил. Не всички жени са Кресиди.

— Да, не всички жени са Кресиди. Невинаги жената е тази, която проявява коварство. Имогена 96е била вярна, и каква награда е получила за своята вярност? Съпругът й повярвал, че тя е станала любовница на първия мъж, който се доближил до нея в негово отсъствие. Дездемона е била вярна и я удушили. Офелия е била вярна и загубила разума си. Няма щастие в любовта, освен в епилога на английските романи. Докато в богатството, парите, къщите, земите, движимите и недвижимите имущества, във всички тези земни блага има нещо осезаемо, нещо, което може да се задържи и да достави наслада.

— О, не! — каза мистър Слоуп, който се чувствуваше задължен да даде отпор на това толкова неправоверно схващане. — Богатствата на този свят не могат да направят никого щастлив.

— А какво ще направи вас щастлив — вас? — извика тя, като се повдигна на лакът. — Къде търсите вие щастието? Не казвайте, че не се стремите към него. Няма да ви повярвам. В такова търсене преминава животът на всеки един човек.

— И то винаги се оказва напразно — отвърна мистър Слоуп. — Ние търсим щастието на земята, вместо с упование да го очакваме на небето.

— Пфу! Проповядвате нещо, в което сам не вярвате. Всички вие сте такива. Щом знаете, че земно щастие не съществува, защо тогава мечтаете да станете епископ или декан? Защо се стремите към богатство?