Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Синьората не гореше от страст. Времето за любов бе отдавна минало за нея. Тя бе изпепелила сърцето си — доколкото изобщо бе имала такова — в зората на своята младост, в онази възраст, когато мистър Слоуп мислеше за втората книга на Евклид и за неплатената си сметка при сладкаря. По години тя беше по-млада от него, но по чувства, по познаване на любовните работи, по интригантство — неизмеримо по-възрастна. За нея беше просто необходимост да вижда някого в краката си. Това беше единственото вълнуващо удоволствие в живота й. Изпитваше неизразима наслада от тази своя власт, в която виждаше едва ли не единствена храна за своите амбиции. Обичаше да се хвали пред сестра си, че може да подлуди всеки мъж, а сестра й, лишена от женска скромност като самата нея, добродушно смяташе, че няма нищо лошо в това бедната недъгава Мадлин, на която липсваха обикновените радости на живота, да си доставя подобни развлечения.

Мистър Слоуп бе лудо влюбен, макар и да не си даваше много сметка за това. Синьората го бе забола на тапа, както момчетата забождат майски бръмбари, за да се наслади на предсмъртните му гърчове. И тя много добре знаеше какво прави.

След като добави към костюма си всички украшения, допустими за един свещеник, тръгнал на сутрешно посещение, като нова вратовръзка, чиста носна кърпичка, нови ръкавици и soupcon 92за парфюм (който впрочем никак не му беше излишен), към три часа мистър Слоуп стоеше вече пред вратата на доктор Станъп. По това време синьората беше обикновено сама в малката гостна. Майката не беше още слязла. Бащата излизаше или се усамотяваше в кабинета си. Бърти не си стоеше в къщи, а Шарлот винаги напускаше гостната, ако посетителят идваше специално за сестра й. Тя мислеше, че с това проявява сестринска загриженост и великодушие.

Мистър Слоуп, както обикновено, попита за доктор Станъп, а лакеят, както обикновено, отвърна, че синьората е в гостната. Посетителят се отправи съответно към стълбите. Той я намери легнала на кушетката, както винаги, с френски роман подръка и великолепно инкрустирана папка за писма, която лежеше отворена на масата до нея. В момента на влизането му синьората беше заета с писане.

— О, приятелю — каза тя, като протегна лявата си ръка над масата, — не ви очаквах днес и тъкмо ви пишех…

Мистър Слоуп пое тази нежна, очарователна, изящна ръка — много нежна, много очарователна и много изящна, — наведе над нея голямата си червенокоса глава и я целуна. Това зрелище си заслужаваше да бъде видяно, да бъде описано (ако такъв един подвиг е по силите на автора), да бъде запечатано на платно. Мистър Слоуп беше масивен, тромав, недодялан и любовта му го караше да се чувствува особено неловко. Дамата, както вече казахме, беше очарователна и изящна, всичко в нея и около нея беше фино и изтънчено, ръката й, положена в неговата, приличаше на роза сред моркови, а когато целуна тази ръка, той приличаше на крава, неочаквано открила в яслата си цвете. Синьората беше прекрасна като полегнала богиня и на всичко отгоре се владееше не по-зле от Венера, когато е ухажвала Адонис.

О, защо такава грация и такава красота трябваше да бъдат пропилявани за една толкова недостойна цел!

— Тъкмо ви пишех — каза тя, — но сега драсканиците ми може спокойно да отидат в кошчето. — И тя взе от масата позлатения по ръбовете лист, сякаш се готвеше да го скъса.

— По никой начин! — възкликна той, като наложи ембаргото на осемте фунта живо тегло на своята ръка върху обречения лист. — Онова, което сте благоволили да напишете за мен, синьора, не заслужава да бъде осквернено по такъв начин. — И той пое писмото, сложи го при морковите, зобна си от него и почна да го чете.

— Боже мой, мистър Слоуп! — каза тя. — Надявам се, не искате да кажете, че пазите всички глупости, които ви пиша? В половината от случаите аз самата не зная какво пиша или зная, че то трябва да бъде хвърлено час по-скоро в огъня. Иска ми се да вярвам, че нямате отвратителния навик да пазите писма.

— Във всеки случай не ги хвърлям в кошчето за боклук. А ако са обречени на гибел, то тази гибел е благородна и те изгарят в пламъците, както някога е изгоряла Дидона 93.

— Пронизани със стоманено перо, разбира се, за да направим сравнението по-пълно — каза тя. — От всички благородни дами, за които съм чувала, Дидона е била най-глупавата. Защо не е постъпила като Клеопатра? Защо не е приготвила корабите си и не е настояла да тръгне с Еней? Тя не е могла да понесе мисълта, че ще загуби земята, спечелена от нея с измама, нито мисълта за загубата на своя любим. И седнала между два стола на земята. Мистър Слоуп, каквото и да правите, никога не смесвайте любовта с деловата работа!