Антъни Тролъп - Барчестърски кули

С това тя искаше да каже, че няма да допусне мистър Куивърфул да бъде лишен от обещаното му място заради коварството на мистър Слоуп и малодушието на съпруга й. Точно такова обяснение получи и мисис Куивърфул.

— Защо мъжът ви е бил такъв глупак да се хване на въдицата на този човек? — попита тя, като изостави високомерния си тон и седна до посетителката си. — Ако не беше допуснал тази непростима глупост, никой не можеше да ви отнеме старопиталището.

Бедната мисис Куивърфул беше твърде често готова сама да обвини мъжа си в наивност и в разговорите си с децата може би невинаги споменаваше името му с достатъчно уважение. Но не й беше никак приятно да слуша обвиненията на други хора по негов адрес, затова се зае да го защищава, обяснявайки, че той бил взел мистър Слоуп за личен пратеник на самата мисис Прауди, че всички мислели мистър Слоуп за неин близък помощник и довереник и че мистър Куивърфул щял следователно да прояви неуважение към нея, ако се усъмнял в думите на мистър Слоуп.

Поуспокоена малко, мисис Прауди отново заяви, че „няма да допусне това“, и изпрати най-после мисис Куивърфул в къщи с твърдото обещание, че цялото й влияние и власт в двореца ще бъдат пуснати в ход, за да съдействува най-настоятелно за назначаването на мистър Куивърфул. При тези думи тя си представи епископа с нощна шапчица на главата и стиснала устни, леко поклати глава. О, честолюбиви мои пастири, о, жреци, чийто слух не знае слова, по-сладки от nolo episcopari, кой от вас би пожелал да стане епископ при такива условия?

Мисис Куивърфул се върна в къщи с каруцата на фермера, наистина не с леко сърце, но убедена, че пътуването й не е било напразно.

Мистър Слоуп, както вече казахме, напусна двореца тържествуващ. Той не се заблуждаваше, че всички трудности са вече зад гърба му, но вярваше, че е изиграл добре първия си ход при сегашното разположение на фигурите върху дъската и няма в какво да се упрекне. Първата му работа беше да пусне писмото до архиепископа и след като свърши това със собствените си ръце, реши да се постарае да оползотвори полученото преимущество. Ако мисис Болд си беше в къщи, щеше веднага да отиде при нея, но знаеше, че тя е в Плъмстед, затова й написа следното писмо, което, както се надяваше, можеше да постави началото на една дълга и нежна поредица от послания.

„Драга мисис Болд,

Сигурно разбирате защо в настоящия момент аз не мога да се обърна пряко към Вашия баща. От цялото си сърце съжалявам за това и се надявам, че не е далеч денят, когато облаците ще се разпръснат и ние ще се опознаем по-добре един друг. Но не мога да се откажа от удоволствието да Ви изпратя тези няколко реда, за да Ви съобщя, че мистър К. се отказа днес в мое присъствие от всякакви претенции към мястото за управител на старопиталището и че епископът ме уведоми за твърдото си намерение да предложи този пост на Вашия високоуважаем баща.

Бихте ли му предали, наред с моите най-дълбоки почитания (ако не се лъжа, той е сега заедно с вас в Плъмстед), молбата да посети епископа в сряда или четвъртък между десет и един часа? Такова е желанието на епископа. Ако бъдете така любезна да ми съобщите кой точно ден и час е удобен за мистър Хардинг, ще се погрижа прислугата да не го кара да чака нито минута. Може би не е уместно да добавям нищо повече, но все пак бих искал да обясните на баща си, че Негово преосвещенство няма никакво намерение да повдига при този разговор въпроса за това как мистър Хардинг ще реши да изпълнява своите задължения. Самият аз съм убеден, че никой не би могъл да ги изпълни по-добре, отколкото той ги е изпълнявал преди, а и ще ги изпълнява в бъдеще.

Миналия път бях неблагоразумен и прекалено рязък, като се има предвид разликата във възрастта между Вашия баща и мен. Надявам се, че сега той ще приеме моите извинения. Смея да се надявам също така, че с Ваша помощ и благодарение на благочестивите Ви усилия ще ни се удаде все пак да открием при това старо богоугодно заведение такова училище на деня господен, което с божията милост и подкрепа да се превърне в истинска благословия за бедните от нашия град.

Вие без съмнение си давате сметка за поверителния характер на това писмо, който се обуславя от самата тема. Но то е предназначено, разбира се, и за Вашия баща, ако сметнете за нужно да му го покажете.

Надявам се, че моят малък приятел Джони е здрав както винаги — сладкото, мило момченце! Продължава ли все така буйно да посяга на тези прекрасни, дълги, копринени къдрици?