Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Уверявам Ви, че Вашите приятели чувствуват много остро отсъствието Ви от Барчестър, но би било жестоко да Ви упрекваме за този престой сред поляните и цветята в едно толкова горещо време.

Оставам, драга мисис Болд, искрено Ваш:

Обадая Слоуп

Барчестър, петък“

Като цяло това писмо нямаше да бъде толкова лошо, особено като се има предвид намерението на мистър Слоуп да постигне голяма интимност в отношенията си с Елинор, ако не се споменаваше за къдриците. Джентълмените не пишат на дамите за техните къдрици, освен ако не са наистина много близки с тези дами. Но от мистър Слоуп не можеше да се очаква да знае това. Много му се искаше да придаде на своето послание нотка на нежност, но все пак реши, че няма да е твърде разумно, тъй като то непременно щеше да бъде показано на мистър Хардинг. Той би настоял върху строго личния характер на писмото и би помолил Елинор да не го показва на никого, ако не знаеше, че тази забрана, все едно, няма да бъде зачетена. Затова мистър Слоуп укроти страстта си, не се подписа „предано Ваш“ и се задоволи с комплимента за къдриците.

След като завърши писмото, той го занесе в дома на мисис Болд, научи от прислужницата, че следобед за Плъмстед ще бъдат изпратени някои неща, и й го предаде с цял куп наставления.

Засега ние ще останем с мистър Слоуп до края на деня, а към писмото и съдбоносните последици от него ще се върнем в следващата глава.

Има една стара песничка, която дава много добър съвет на ухажорите:

С първата любов завършѝ,

преди да се впуснеш във друга.

Мистър Слоуп не познаваше това мъдро правило, така че, след като написа писмото до мисис Болд, той реши да направи посещение на синьора Нерони. Всъщност не беше лесно да се каже коя бе новата любов и коя — старата, доколкото те и двете почти едновременно поразиха сърцето на мистър Слоуп. Може би той не виждаше нищо лошо в това да вземе на прицел и двете. Но да се стреля по два заека с лъка на Купидон, е винаги опасно. Никой мъж не бива да забравя, че опитвайки се да седне на два стола, може да падне на земята.

Всъщност мистър Слоуп ухажваше мисис Болд под влияние на добрите си инстинкти, а синьората — под влияние на най-лошите. Ако покори вдовицата, никой не би го упрекнал в нищо. Ти, о читателю, както и аз, и другите приятели на Елинор бихме научили за такава победа с голямо разочарование и отвращение, но би трябвало да се сърдим на Елинор, а не на мистър Слоуп. Епископът (както мъжката, така и женската му половина), деканът и катедралното духовенство, а и всички свещеници на епархията не биха могли да намерят нищо осъдително в подобен съюз. Дори самата конвокация, този тайнствен и могъщ синод, не би могла да го обвини в нищо. Хиляда фунта годишен доход и една красива съпруга никак не биха накърнили гласа на обаятелния проповедник, нито биха хвърлили сянка върху почтеността и благочестието на този образцов свещеник.

Но съвсем други бяха перспективите на неговото познанство със синьора Нерони. Първо, той знаеше, че съпругът й е жив, следователно не можеше да я ухажва с честни намерения. Освен това в нея нямаше нищо, което да го подтикне към ухажване с честни намерения дори ако то беше възможно. Тя не само беше без зестра, но и нещастието й я правеше негодна за жена на човек, който се нуждае от пълноценна спътница в живота. Мистър Слоуп знаеше много добре, че тя е един безпомощен, завинаги прикован към леглото инвалид.

Но мистър Слоуп беше безсилен да се овладее. Той знаеше, че не бива да прахосва времето си в малката гостна на доктор Станъп. Знаеше, че ще загуби безвъзвратно мисис Болд, ако хората разберат какво прави там. Знаеше, че скоро ще започне да го преследва мълвата и до черните сюртуци в Барчестър ще достигнат слухове — преувеличени слухове — за това как въздиша в нозете на синьората. Знаеше, че постъпва в разрез с установените принципи на своя живот, в разрез с онези правила на поведение, чрез които се надяваше да завоюва много по-големи успехи. Но както вече казахме, той беше безсилен да се овладее. Страстта, за първи път в живота му, се оказа по-силна от него.

А що се отнася до синьората, тя нямаше и това оправдание, тъй като в действителност мистър Слоуп й беше толкова безразличен, колкото и двадесетте му предшественици. Тя с готовност, дори с ненаситност приемаше неговото преклонение. Той беше най-едрата барчестърска муха, която се бе хванала до този момент в нейната мрежа, а синьората беше мощен паяк, умееше да плете чудесни мрежи и не можеше да живее, без да лови мухи. Това беше особено жестоко от нейна страна, тъй като нямаше какво да прави с хванатите жертви. Тя не можеше да ги изяде матримониално, както правят младите женски паяци, чиито мрежи са изтъкани най-често от техните мамички. Не беше в състояние да ги погълне и по друг, по-малко законен начин. Злощастното й положение я лишаваше от всяка надежда за бягство с някой любовник. Как може човек да забегне с дама, която има нужда от трима слуги, за да стане от кушетката!