Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

Млъкнах, за да го погледна още веднъж. Милата тъжна усмивка. Прегърбените рамене – като на муле, търпеливо и спокойно носило на гърба си големи и тежки товари. Как му завиждах! Как го желаех!

– Ти можеш да се осмелиш – каза Пол накрая. – Винаги си била смела.

Спогледахме се. Между нас се възцари мълчание.

– Добре – промълвих накрая. – Пусни го.

– Сигурна ли си? Наркотиците, които Луи намери в джоба му...

Изсмях се и смехът прозвуча странно безгрижно в пресъхналата ми уста.

– И ти, и аз знаем, че нямаше наркотици. Безобиден фалшификат, това е всичко. Ти си му го пъхнал, докато си претърсвал джобовете му – отново се разсмях на смутения му вид. – Имаш ловки пръсти, Пол, ловки ръце. Мислиш ли, че само ти си подозрителен?

Пол кимна.

– Тогава какво ще правиш? – попита. – Каже ли на Яник и Лор...

Аз поклатих глава.

– Нека им каже – отговорих.

Усещах лекота, чувствах се по-лека откогато и да било, лека като пух. Вътре в мен се надигаше смях, налудничав смях на човек, готов да захвърли всичко, което притежава, на вятъра. Сложих ръка в джоба на престилката си и извадих листа хартия със записания на него телефонен номер.

После размислих и прелистих бележника си с адреси. Скоро намерих страницата, която търсех.

– Мисля, че вече знам какво да правя – обявих аз.

"Клафути с ябълки и сушени кайсии. Разбий яйцата и брашното със захарта и разтопеното масло, докато се получи гъста кремообразна смес. Малко по малко прибавяй млякото, като бъркаш през цялото време. Крайната смес трябвa да бъде като тесто за тънки палачинки. Намажи обилнo с масло плитка тава и прибави към сместа нарязаните плодове. Сложи канела и бахар и сложи във фурната на умерена температура. След като сладкишът е започнал да набъбва, поръси отгоре с кафява захар и намажи с масло . Печи го, докато се получи хрупкава и твърда коричка"

Реколтата беше слаба. Сушата, последвана от опустошителните дъждове, бе унищожила всичко. И въпреки това както винаги очаквахме със затаен дъх годишния фестивал на реколтата, включително и майка ми, която правеше сладкиши специално за случая, оставяше купи с плодове и зеленчуци на прозорците и печеше самуни хляб с причудливи и сложни форми – сноп житни класове, риба, кошници с плодове, – които продаваше на пазара в Анже.

Панаирът винаги се провеждаше в края на октомври. В този ден всички ученици от неделното училище се събираха около фонтана (пищно украсен с цветя, плодове и гирлянди от царевични кочани, тикви и боядисани в пъстри цветове кратуни, издълбани и изрязани като фенери), облечени в най-хубавите си дрехи, със свещи в ръце и пееха.

Службата продължаваше в църквата, където олтарът беше покрит със зелена и златна драперия, и химните отекваха по площада. Тълпата ги слушаше с благоговение, запленена от обаянието на забраненото, заета да прибира зърното на избраните и да изгаря плявата. Винаги чакахме службата да свърши и след това се присъединявахме към празничната тълпа, докато кюрето оставаше в църквата да слуша и изповеди. По краищата на голите полета горяха огньове, над които се издигаше сладък дим.

Тогава започваше веселбата. На фестивала на реколтата имаше борба, надбягвания и всякакви състезания – танци, събиране на ябълки, ядене на палачинки, надбягвания с гъски, а на победители и победени се раздаваха топли сладкиши с джинджифил и ябълково вино. Край фонтана се продаваше домашна продукция в кошници, докато кралицата на фестивала седеше усмихната на жълтия си трон и хвърляше цветя по минувачите.

Тази година почти не усетихме приближаването му. През другите години очаквахме фестивала с по-голямо нетърпение, отколкото Коледа, защото в онези времена рядко получавахме подаръци, а декември не е подходящо време за празници. Октомври – мимолетен и изпълнен със сочна сладост, с червеникавозлатиста светлина и ранна слана, и листа, които се въртят и блестят той е друго нещо, вълшебно време, последна отчаяна съпротива пред приближаващия студ. В други години седмици по-рано скривахме на сигурно място купчина дърва и сухи листа, приготвяхме огърлици от киселици и торби лешници, най-хубавите ни дрехи чакаха изгладени, а обувките – лъснати за танците. Можеше да има специално празненство на Наблюдателния пост (на Камъка на съкровищата висяха венци, червените главички на цветята бяха потопени в бавните кафяви води на Лоара), круши и ябълки, нарязани и изсушени във фурната, гирлянди от жълта царевица, сплетена на плитки и куклички, окачени навсякъде из къщата за късмет, планирахме всевъзможни дяволии и потривахме кореми в гладно очакване.