Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

– Така ѝ се пада на малката уличница! Покажете ѝ!

И над всичко това – смехът, онзи свински самодоволен смях, който и досега чувам понякога в сънищата си, примесен със звуците на саксофона, толкова наподобяващи човешки глас, неговия глас...

В продължение на около тридесет секунди се колебаех. Не повече, макар че ми се стори по-дълго, докато хапех кокалчетата на пръстите си, за да измисля нещо, и се спотайвах под храстите. Касис вече беше избягал. Аз бях само на девет, какво можех да направя? И макар че съвсем смътно разбирах какво става, не можех да я оставя. Станах, отворих уста да извикам – представях си, че Томас е наблизо и ще сложи край на всичко това, – но някой вече се прехвърляше тромаво през стената, някой с бастун, който стовари върху зяпачите с повече гняв, отколкото сила, и зарева с простен гърлен глас:

– Мръсни шваби! Мръсни шваби!

Това беше Гюстав Бошан.

Шмугнах се обратно в храстите. Сега виждах много малко от онова, което ставаше, но разбрах, че Ренет е грабнала останките от блузата си и тича плачешком покрай стената към пътя. Можех веднага да се присъединя към нея, но от любопитство и внезапно обзела ме храброст останах като закована, когато чух познат глас да се извисява пад всеобщата олелия:

– Всичко е наред! Всичко е наред!

Сърцето ми подскочи.

Чух го да си пробива път през тълпата – другите се бяха присъединили към борбата – и до мен долетяха звуци от удари с бастун, последвани от глухо тупване, сякаш някой сритва зелка. Успокояващи думи – гласът на Томас – на френски, на немски:

– Вече всичко е наред, успокойте се, verdammt, няма ли да се спреш, Францел, стига ти толкова за днес!

После се чу гневният вик на Хауер и глухите протести на Шварц.

С треперещ от гняв глас Хауер закрещя на Гюстав:

– Вече два пъти ме предизвикваш тази вечер, стар arschloch [89] Глупак (нем.). – Бел. прев. !

Томас крещеше нещо неразбираемо, после силният вик на Гюстав заглуши останалите и секна изведнъж, прекъснат от звук, наподобяващ стоварване на чувал с брашно върху каменния под на хамбара, ужасяващ удар в стената и тишина, непоносима като леденостуден душ.

Тя продължи тридесет секунди, а може би и повече. Никой не издаде звук. Никой не помръдна.

После чух гласа на Томас, весело-непринуден:

– Всичко е наред. Връщайте се в бара. Довършете питиетата си. Сигурно виното най-после го е съборило.

Последва неловко мърморене, шепот, сподавен протест. Женски глас – на Колет, мисля – се обади:

– Очите му...

– От пиенето е – рязко и безгрижно каза Томас. – Той е стар човек. Не знае кога да спре – смехът му прозвуча убедително, но аз разбрах, че лъже. – Францел, остани да ми помогнеш, ще го отнесем у дома. Уди, заведи останалите вътре.

Веднага щом другите се прибраха в бара, чух как пианото отново засвири и женски глас извиси нервни трели в тон с мелодията на популярна песен. Останали сами, Томас и Хауер заговориха бързо, тревожно и приглушено. Хауер:

– Leibniz, was muss... [90] Лайбниц, какво трябва... (нем.) – Бел. прев.

– Halt's Maul! [91] Затваряй си устата! (нем.) – Бел. прев. – сряза го Томас. Отиде до мястото, където според предположението ми лежеше тялото на стареца, и коленичи. Чух го да мести Гюстав, после тихо му каза няколко думи на френски:

– Старче! Събуди се, старче.

Хауер процеди нещо бързо и гневно на немски и аз не улових нито дума. После Томас заговори бавно и много отчетливо и по-скоро от тона, отколкото от смисъла на думите разбрах какво казва. Хладнокръвни, отмерени, думите звучаха почти ведро, изпълнени с ледено презрение.

– Sehr gut, Franzl [92] Много добре, Францел (нем.). – Бел. прев. – твърдо произнесе Томас. – Er ist tot. [93] Toй е мъртъв (нем.). – Бел. прев.

"Няма вече хапчета. " Трябва да е била отчаяна. В онази ужасна нощ, изпълнена с аромат на портокали, не е имала нищо, за което да се улови като за сламка.

"Бих продала децата си за една нощ спокоен сън. "

По-надолу, под рецепта, изрязана от вестник и залепена за листа, с толкова ситен почерк, че старческите ми очи трябваше да го гледат през лупа, за да разчетат думите, пише:

"Т. Л. Дойде пак. Каза, че имало проблем в "Ла Pen". Неколцина войници съвсем се разпасали. Казва, че Р.-К. може да е видяла нещо. Донесе хапчета."

Дали това не са тридесетте таблетки с високо съдържание на морфин? В замяна на мълчанието ѝ? Или съвсем други хапчета?