Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

Майка ни закрещя злобно през прозореца:

– Смели приказки? – гласът ѝ бе рязък и писклив. – Ти се правиш на много смел, Гилерм Рамонден! Толкова си смел, че си дошъл пиян пред дома на почтена жена да плашиш децата ѝ! Толкова си смел, че те върнаха у дома още на първата седмица от сражението, в което убиха мъжа ми!

При тези думи Гилерм нададе бесен рев. Тълпата зад него последва примера му. Нов порой от камъни и буци пръст се изсипа върху прозореца, като част от пръстта се разпиля по пода на кухнята.

– Ти, кучко!

Влязоха през портата, след като с лекота я повдигнаха и я откачиха от ръждясалите панти. Веднъж-дваж излая куче, после млъкна със сподавено скимтене.

– Недей да мислиш, че не знаем! Да не мислиш, че Рафаел не е казал на никого?

Победоносният му злобен глас гърмеше над останалите. В червеникавия мрак под прозореца виждах как очите му отразяват светлината на факлите като мозайка от натрошено стъкло.

– Знаем, че си имала вземане-даване с тях, Мирабел! Знаем, че Лайбниц ти беше любовник!

От прозореца майка ни изля кана вода върху най-близко стоящите от тълпата.

– Охлади страстите! – изкрещя гневно. – Мислиш, че на хората им е до това? Мислиш, че всички сме като теб?

Но Гилерм вече беше минал безпрепятствено портата и блъскаше по вратата на къщата.

– Излез, кучко! Знаем какво вършиш!

Виждах как вратата се тресе под ударите му. Майка се обърна към нас с пламнало от гняв лице.

– Съберете нещата си! Извадете кутията с парите изпод мивката. Вземете всички документи!

– Защо... но...

– Събирайте всичко, казах!

Ние се разбягахме.

Отначало помислих, че трясъкът – ужасяващ звук, който разтърси прогнилите дъски на пода – е от счупената врата. Но когато се върнахме в кухнята, видяхме, че майка ни беше избутала бюфета пред вратата, при което бе счупила голяма част от скъпоценните си чинии, и беше барикадирала входа с него. Масата също беше придърпана към вратата, за да може ако бюфетът не издържи, пак никой да не влезе. В едната си ръка държеше пушката на баща ни.

– Касис, провери задната врата. Не вярвам все още да са се сетили за нея, но човек никога не знае. Рен, остани с мен. Боаз... – тя ме изгледа странно с черни, блестящи и непроницаеми очи, но не успя да довърши изречението, защото в този момент върху вратата се стовари огромна тежест и изби горната половина направо с касата. Отзад лъсна парче нощно небе. Лица, почервенели от пламъците на факлите и силния гняв, надничаха иззад раменете на другарите си. Едно от тях принадлежеше на Гилерм Рамонден. Усмивката му беше като на хищник.

– Не можеш да се скриеш в бърлогата си – изкрещя задъхан. – Идваме да те измъкнем навън... кучко! Да те накараме да платиш за онова... което направи с...

Дори тогава, когато къщата се рушеше пред очите ѝ, майка ми намери сили да се изсмее подигравателно.

– С баща ти ли? – извика силно и надменно. – С баща ти, мъченика! Франсоа! Героят! Не ме разсмивай! – тя вдигна пушката така, че Гилерм да може да я види. – Баща ти беше жалък стар пияница, който се напикаваше в обувките си дори когато беше трезвен. Баща ти...

– Баща ми беше от Съпротивата! – изрева Гилерм, прегракнал от гняв. – За какво иначе ходеше при Рафаел? За какво го разстреляха германците?

Майка ни отново се изсмя.

– О, от Съпротивата, така ли? И старият Льокоз, може би и той е бил от Съпротивата? И горката Аниес? И Колет?

За пръв път тази нощ Гилерм трепна. Майка ни пристъпи към счупената врата с насочена пушка.

– Ще ти го кажа, Рамонден, макар и да не заслужаваш – заговори тя. – Баща ти беше член на Съпротивата, колкото аз съм Жана Д'Арк. Той беше тъжен стар пияница, нищо повече, не умееше да си държи езика зад зъбите и нямаше сили даже да си разкопчае панталона, за да пикае! Просто попадна на неподходящо място в неподходящо време, точно като теб и останалите идиоти отвън! Разотивайте се по къщите! Всички! – и стреля веднъж във въздуха. – Всички до един!

Но Гилерм беше упорит. Той подскочи, когато дървените трески го одраскаха по бузата, но не приклекна, за да се скрие.

– Някой е убил онзи шваба – обади се той, този път по-трезво. – Някой го е екзекутирал. Кой друг освен Съпротивата? И после някой ги е издал на СС. Човек от селото. Кой друг освен теб, Мирабел? Кой друг?

Майка ми избухна в смях. На светлината от пламъците виждах лицето ѝ, поруменяло и почти красиво в своя гняв. Около нея се въргаляха парчета и трески от опустошената ѝ кухня. Смехът ѝ беше зловещ.