Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

Касис гневно захапа юмрука си, сякаш за да не закрещи.

– Защо не ни каза, че в пакета има кафе? – изстена той. – Изобщо ли не помисли ?

Аз свих рамене. Единствена от всички съумях да запазя самообладание.

Разкритие нямаше. Майка ми се върна от кладенеца с кошница мокри листа и обяви, че водата е чиста.

– Може би е утайка от реката – каза тя почти бодро. – Когато нивото спадне, пак ще потече чиста. Ще видите.

Заключи катинара на дървения капак и окачи ключа на колана си. Повече не ни се удаде възможност да надникнем вътре.

– Сигурно пакетът е потънал на дъното – реши Касис накрая. – Беше тежък, нали? Тя не би могла да го види, освен ако кладенецът не пресъхне.

Всички знаехме, че няма голяма вероятност това да стане. А до следващото лято съдържанието на пакета щеше да се превърне в каша на дъното на кладенеца.

– Отървахме се – каза Касис.

"Рецепта за малинов ликьор.

Веднага ги познах. Отначало си помислих, че е само купчина листа. Изтеглих ги с един прът, за да почистя водата. Почисти малините и изтъркай власинките. Накисни в топла вода за половин час. После видях, че е вързоп дрехи, пристегнати с колан. Нямаше нужда да пребърквам джобовете, за да разбера. Изцеди водата от плодовете и ги постави в широк буркан, колкото да покрият дъното. Поръси ги с дебел слой захар. Редувай пластовете, докато бурканът се напълни до половината. Отначало не можех да мисля. Казах на децата, че съм почистила кладенеца и отидох в стаята да си легна. Заключих катинара. Не можех да разсъждавам. Залей плодовете и захарта с коняк, като внимаваш да не разместиш пластовете, после допълни с коняк до ръба на буркана. Остави да престои поне осемнадесет месеца. "

Почеркът е четлив и стегнат, написан на странния код, който използва, когато иска да запази думите си в тайна. Почти я чувам как ги произнася – леко носово, с деловия тон на зловещо умозаключение.

"Сигурно съм го извършила. Толкова често мислех за отмъщение и този път наистина съм го направила. Дрехите му в кладенеца. С опознавателните знаци в джоба. Сигурно е наминал пак и аз съм го направила аз съм го направила застреляла съблякла и хвърлила в реката. Почти си спомням, но не съвсем, като насън. Сега много неща ми изглеждат като насън. Няма да кажа, че съжалявам. След това което направи с мен което направи остави ги да направят с Рен с мен с децата с мен. "

Тук думите са нечетливи, сякаш ужасът е завладял писалката и тя се е плъзнала по страницата, описвайки отчаяни драскулки, но почти веднага майка ми се е овладяла.

"Трябва да мисля за децата. Не мисля, че отсега нататък са в безопасност. Той ги е използвал през цялото време. През цялото време съм си мислела, че иска мен, но е използвал децата. Омилостивявал ме е, за да ги използва на воля. Онези писма. Злобни думи, но те ми отвориха очите. Какво ли са правили в "Ла Реп"? Какви други планове е имал за тях? Може би е добре, че се случи това с Рен. Поне обърка плановете му. Накрая нещата се изплъзнаха от ръцете му. Умря човек. Не е влизало в плановете му. Останалите германци никога не са участвали в това. Той е използвал и тях. Да поемат вината върху себе си, ако се наложи. А сега и децата ми. "

,Да можех да си спомня. Какво ми е предлагал този път, за да мълча? Още хапчета? Наистина ли е вярвал, че мога да заспя, след като знам с какво съм платила за тях? Или се е усмихвал и докосвал лицето ми по онзи стар начин, сякаш нищо между нас не се е променило? Затова ли съм го извършила?"

Тук думите са четливи, но неравни, сякаш изписани с голямо усилие на волята.

"Винаги има някаква цена. Не децата ми обаче. Вземи някой друг. Когото поискаш. Цялото село, ако решиш. Това си мисля, когато виждам лицата им в сънищата си. Че съм го направила за децата си. Трябва да ги изпратя при Жюлиет за известно време. Да довърша нещата тук и да ги прибера, когато войната свърши. Там е безопасно. Далеч от мен. Да ги изпратя далеч моята сладка Рен Касис Боаз най-вече мъничката ми Боаз какво друго мога да направя и дали някога ще свърши?"

Тук прекъсва – рецепта, четливо изписана с червено мастило, за заешка яхния, отделя текста от последния абзац, написан с друг цвят и в друг стил, сякаш преди това е обмислила всичко надълго и нашироко.

"Всичко е уредено. Ще ги изпратя при Жюлиет. Там ще бъдат в безопасност. Ще съчиня нещо, за да доставя радост на клюкарите. Не мога да оставя фермата просто така, дърветата се нуждаят от грижи през зимата. Хубавата Йоланд все още показва признаци на плесен, ще трябва да се погрижа за нея. Освен това без мен ще бъдат в по-голяма безопасност. Вече го знам."