Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

– Е, Мами, това се нарича кич – любезно обясни Лор, като ме потупа по ръката. – Не вярвам да се интересувате от такива неща, но, повярвайте ми, в Париж е много модно.

Тя ми показа зъбите си. Имаше много бели, едри зъби, а косата ѝ беше с цвят на червена чушка. Двамата с Яник често се докосват и целуват пред хора. Трябва да призная, че всичко това доста ме смути. Храната беше... модерна, предполагам. Не мога да съдя за тези неща. Някаква салата с безвкусен сос, множество дребни зеленчуци, нарязани така, че да приличат на цветя. Като че имаше малко цикория, но повечето беше само нищо и никаква маруля, репички и моркови в интересни форми. След това – парче хек (хубаво парче, трябва да призная, но твърде малко) с лучен сос от бяло вино и стрък мента отгоре – не ме питайте защо. После – резен крушова тарталета, оскъдно полята с шоколадов сос, пудра захар и шоколадови къдрици. Надзърнах крадешком в менюто и забелязах доста нескромни описания от типа на изречението "нуга от подбрани видове захар върху изкусително легло от сладко тесто с дебелината на вафлена кора, глазирана с плътен черен шоколад и полята с ароматен кайсиев сироп". Звучеше ми като обикновената стара флорентина, а когато я видях, не беше по-голяма от петфранкова монета. Като го прочете, човек може да си помисли, че Мойсей го е донесъл от планината. А цените! Пет пъти по-високи от най-скъпото ми меню, при това без виното. Разбира се, аз не съм плащала нищо. Но започвах да мисля, че както винаги цялото това внимание има своята скрита цена.

Така и се оказа.

След два месеца получих първото предложение. Ще получа хиляда франка, ако им дам рецептата си за антилска паеля и им позволя да я включат в менюто. "Антилската паеля на Мами Фрамбоаз", както беше обявено в Hote & Cuisine [31] "Домакин и кухня" (фр.). – Бел. прев. (юли 1992) от Жул Льомаршан. Отначало помислих, че е шега. "Деликатна комбинация от прясно уловени морски дарове, изтънчено съчетани със зелени банани, ананас, стафиди и жълт ориз..." Избухнах в смях. Нима не разполагаха с достатъчно свои рецепти?

– Не се смейте, Мами – почти отсече Яник, като доближи блестящите си черни очи до моите. – Искам да кажа, че Лор и аз ще ви бъдем много признателни... – и той ми подари широка, открита усмивка.

– Хайде сега, не бъдете срамежлива, Мами – искаше ми се да не ме наричат така. Лор ме обви с гола хладна ръка. – Ще се погрижа всички да научат, че това е ваша рецепта.

Омекнах. Всъщност нямах нищо против да давам рецептите си; в края на краищата вече бях раздала достатъчно на хората в Ле Лавьоз. Бих им дала рецептата за антилска паеля безплатно, плюс всичко друго, което им харесва, но при условие, че извадят Мами Фрамбоаз от менюто си. Така щях да си оставя малко скривалище. Не възнамерявах да привличам повече вниманието.

Те се съгласиха с исканията ми твърде бързо и почти без възражения. Три седмици по-късно рецептата за "антилската паеля на Мами Фрамбоаз" се появи в Hote & Cuisine, оградена от възторжената статия на Лор Десанж. "Надявам се, че скоро ще имам възможност да ви представя още от селските рецепти на Мами Фрамбоаз – обещаваше тя. – Дотогава можете да ги опитате сами в "При насладите на Десанж", "Рю де Ромарен", Анже".

Предполагам, никога не са си представяли, че ще прочета статията. Може би са решили, че не говоря сериозно.

Когато им казах за това, те ме погледнаха виновно, като деца, заловени след някоя мила лудория. Ястието вече жънеше големи успехи и двамата имаха планове за цял раздел "Мами Фрамбоаз" в менюто, който да включва моите couscous a la provengale [32] Кускус по провансалски (фр.). - Бел. прев. , cassoulet trois haricots [33] Рагу от овнешко, гъше или патешко месо с три вида зрял фасул (фр.). – Бел. прев. и "прочутите палачинки на Мами".

– Виждате ли, Мами – започна да обяснява Яник с подкупваща усмивка, – най-хубавото е, че ние дори не искаме да правите каквото и да било. Просто бъдете себе си. Бъдете естествена.

– Мога да открия рубрика в списанието – добави Лор. – "Мами Фрамбоаз ви съветва", нещо подобно. Разбира се, няма нужда вие да пишете. Аз ще се занимавам с това – и ми се усмихна лъчезарно, сякаш бях дете, което се нуждае от поощрение.

Отново бяха довели Касис със себе си и той също се усмихваше широко, макар и да изглеждаше малко смутен, сякаш всичко това му идваше в повече.

– Но аз ви казах – заговорих с равен, строг глас, за да прикрия треперенето. – Казах ви още миналия път. Не искам нищо такова. Не искам да участвам.