Уилям Уортън - Гордост

Войната бе нещо, с което Стюре се справяше отлично.

Неговите хора, все по-възрастни мъже, го уважаваха. Благата му усмивка и вродената увереност събуждаха решителността на останалите. А хладнокръвието му в моменти на опасност и безпогрешно взетите решения само потвърждаваха и засилваха това чувство на доверие. В Терни той бе удостоен с бронзова значка и с първия си Орден за храброст, заради рана от шрапнел, получена по време на тежка престрелка. Прекара три дни в лазарета, докато раната все още се нуждаеше от промивки, а след това, без лекарско разрешение, избяга и сам се довлече до собствената си част.

Когато се появи с бинтована ръка, увиснала в превръзка през шията, от окопите се разнесоха ликуващи възгласи. Той се усмихна, както винаги доста загадъчно, но колкото и да му беше приятно, проницателният му поглед веднага зашари по оръжието и униформите на шпалира от тържествуващи войници, за да провери допусната ли е немарливост в негово отсъствие.

Но най-голям брой жертви полкът даде по време на офанзивата Сен Мийел в средата на септември. Дочуваха се слухове за примирие, но все едно, войната продължаваше. Всичко започна от една на пръв поглед с нищо непредизвикана престрелка, която американците изтълкуваха като възможност за coup de grace 18 18 Последен удар (фр.). Б.пр. , а за немския противник тя беше нещо като аутодафе.

В процеса на разразилата се битка командирът от ротата на Стюре бе сериозно ранен. След боя загуби крака си, а после и живота си.

Заради авторитета, който Стюре Мудиг си бе спечелил някак си съвсем естествено, той бе единодушно избран да го замести. Веднага всички взеха да го наричат Кеп 19 19 Съкратено от Captain — в американската армия обръщение към командир на рота, ескадра или батарея. — Б.пр. , въпреки че помощник-командирът, лейтенант Бърнс, беше с по-висок чин. Преди да си уреди въпросния чин с помощта на своя баща — бостънски адвокат — лейтенант Бърнс бе специализирал история в Харвардския университет. Умееше да води дневниците на ротата и списъците за дежурства, но сам признаваше, че за заповеди на бойното поле не го бива. Той с удоволствие преотстъпи полевото командване на Мудиг. В продължение само на няколко месеца вече двама командири бяха загинали и може би затова този пост загуби очарованието си в очите на лейтенант Бърнс. Стюре получи чин старши лейтенант.

Беше в последните дни на септември. Времето се бе развалило, но въпреки студа — необичаен за този сезон — комарите продължаваха да тормозят войниците. Двама от хората на Кеп Мудиг, единият от които сержант Мийк от втори отряд, бившия отряд на Стюре, ненадейно се озоваха под вражески обстрел и залегнаха в една изровена от снаряд яма, но не щеш ли, попаднаха в ръкав от боен газ, който германците наричаха Stumpflager. Облаци жълто-кафяв дим плъзнаха ниско по земята към тях откъм немските окопи. Хлор, примесен с фосген и иприт. Не за първи път Стюре и хората му страдаха от действието на това убийствено, вездесъщо отровно оръжие: капчици, които жилят, парят и разяждат дробовете, но друг път винаги бяха успявали да се измъкнат навреме. Обещаните газови маски така и не бяха пристигнали, а и от тях нямаше голяма полза.

Стюре веднага нареди на ротата да се изтегли в задната редица окопи, а сам тръгна напред към снарядната яма. Старият сержант, сержант Мийк, беше мъртъв; парче шрапнел се бе забило в слепоочието му, носът и устата кървяха, вероятно от силно вътрешно разкъсване, а облизалият лицето му газ вече не можеше да подлюти широко отворените му, изпразнени от поглед очи, но другият войник, макар и в безсъзнание, бе все още жив. Стюре го метна на гръб и се затича обратно, обвит в мъгла от задушлив, жълто-кафяв газ. Отровата се стелеше по земята и беше невъзможно да се избегне. Той се мъчеше да задържи дъха си, да не диша тези остри смъртоносни зловонни пари. Напразно. Дъхът му свистеше като на агонизиращ, но превит под тежкия товар, той продължаваше да напредва през хлъзгавата кал. Тъп силен удар го улучи високо над коляното и той се строполи на една страна върху мократа пръст. С мъка се изправи отново, пак метна ранения на гръб и продължи да върви, залитайки, докато кръвта пълнеше ботуша му. Гърлото, очите, дробовете и носът му така пареха, че вече не успяваше и дъх да си поеме. Всичко се разлюля пред очите му и той се свлече върху бруствера. Войниците го издърпаха.

— Оттегляй се! Назад! По-живо!

Опита се да застане на крака, но падна в безсъзнание. Войниците му набърже скалъпиха една носилка, положиха ги заедно с припадналото момче и се юрнаха да отстъпват пред плъпналата пушилка на преизподнята.