Уилям Уортън - Гордост

Стюре се почувствува някак странно, сякаш бе изгубил всичко съществено в живота си — фермата, родителите, животните, — но никой като че ли не даваше пет пари за това.

Дадоха му легло от преплетени брезентови ремъци със сламен дюшек, което висеше над друго такова легло. Седеше там с игла и конец и съсредоточено прешиваше новите си дрехи, за да му станат по мярка. Лъскаше високите си обувки, докато светнат, ръцете продължаваха да го болят и той не спираше да мечтае за фермата. Като калъпи напъхваше дланите си в зачислените му боти, за да ги разшири отпред, за да не му стягат пръстите. Без дори да си дава ясна сметка за това, Стюре бе вече на път да се превърне в образцов войник.

Бързо свикна с ранното ставане в шест, което за него беше късно. С удоволствие си изяждаше храната, от която другите се оплакваха. Военната униформа му стоеше добре — нещо, което съзнаваше не без гордост.

И на полигона, и по време на учения той далеч превъзхождаше своите сънаборници. С пушката и трийсеткалибровата картечница нямаше равен на себе си; отличиха го за точна стрелба. По време на походи беше неуморим и единствен повдигаше духа на останалите редници. Още в края на първия месец направи впечатление на началниците си.

Поради своята рутинност и предимно практически задължения, казарменият живот се оказа идеален за Стюре Мудиг. Той с удоволствие разглобяваше пушката си и старателно я почистваше — ето това бе машинка, на която техническият му ум не можеше да се нарадва. Светът на балистиката определено му допадаше. Спартанският живот също.

В края на основния курс на подготовката той беше извикан в щаба на ротния командир. До този момент Стюре бе усвоил до съвършенство строгия протокол на войнишко поведение и дори го одобряваше. Изпъна се в стойка „мирно“ пред ротния. Командирът, чиято мирновременна професия бе преподавател по старогръцка литература в Принстънския университет, го бе предложил за повишение в чин и тутакси бе получил разрешението на висшестоящите. Самият той бе назначен за командир на пехотна рота, но все още не бе минал обучението си по стрелба с пистолет.

— Редник Мудиг, вашият сержант, сержант Мийк, даде предложение да бъдете произведен в чин ефрейтор и да заемете длъжността помощник-командир на неговия взвод. Следващата седмица ще бъдете официално уведомен за това, но още от сега може да получите нашивките си. Моите поздравления.

— Благодаря ви, сър.

Стюре добре знаеше, че съвсем справедливо е получил повишението си. Заслужаваше да бъде ротен командир, и то много повече, отколкото седналия пред него брадясал мъж, който прекарваше вечерите си в градския офицерски клуб, отдаден на танци и пиене.

Стюре изчака задължителния поздрав, който означаваше „свободен сте“. Ротният Фицджералд разсеяно отдаде чест на редник, вече почти ефрейтор Мудиг, който отвърна на поздрава, завъртя се на пета и напусна щаба на ротата.

Стюре се качи на леглото си, извади ефрейторските нашивки, които вече бе закупил, и взе да ги пришива върху ръкавите на всичките си ризи с равен и стегнат машинен бод.

Много скоро Стюре Мудиг бе прехвърлен в Европа с Трийсет и втора пехотна дивизия.

Но преди неговата част да отпътува, той бе произведен взводен сержант. Беше единственият от всички новобранци в полка, който получи този чин за толкова кратко време.

Частта му бе една от първите американски дивизии, която взе действително участие в боевете. Бяха прикрепени към френското командване и претърпяха тежки поражения с неимоверен брой жертви. Сражаваха се храбро: започнаха на първи август по поречието на Весле, Ен и Урк, атакувайки на север. На първи и втори август превзеха Фисм, източно от Вердюн. Въпреки че първоначално генерал Пършинг бе възнамерявал да разформирова тази дивизия на Уисконсинската национална гвардия, впоследствие тя стана известна като Мълниеносната бригада. На трийсети август окупираха Жовини и цялото плато около Терни.

Вечерта след първата атака се разбра, че командващият взвода лейтенант е убит, а ротният Фицджералд е просто изчезнал. В продължение на две седмици по време на най-ожесточените боеве, когато очакваните подкрепления все не пристигаха, Стюре Мудиг пое длъжността взводен командир, а един от другите лейтенанти зае мястото на безследно изчезналия Фицджералд.

В началото на септември 1918 година Стюре Мудиг бе произведен младши лейтенант от пехотата и това бе едно от първите полеви назначения, с които американски войник е бил удостояван в тази война.