Уилям Уортън - Гордост

Зад нея се явяват двама мъже, които бутат мотоциклети. Избутват ги на сцената и сядат върху тях. И други минувачи се спират да погледат, но ние сме най-отпред. Извръщам глава назад и виждам, че вече е мръкнало, но сега дори Лоръл се е захласнала, и то така, че не забелязва здрача.

Жената застава пред един микрофон. Първо микрофонът изпращява, после изпищява, изсвистява няколко пъти като парна свирка, а лъвът изръмжава в отговор. След това тя започва да говори. Обяснява как двамата мъже ще се надбягват по „Стената на смъртта“ и там, най-горе, ще изпълнят няколко смъртоносни номера. Казва, че и лъвът ще се вози на мотоциклет по стената. Пояснява, че е африкански лъв в най-хубавата си възраст и че номерът с него се представя за първи път в целия свят.

И в този миг единият от мъжете — младо момче с червено кожено яке и зализана назад коса — ритва стартера и запалва мотоциклета си. Бута го, като се оттласква с двата си крака — обути във високи кожени ботуши, — докато мотоциклетът стъпва на едни ролки. Тези ролки са езиците като ролките на барабана, с който мама изстисква прането.

Веднъж мама си притисна пръстите в този барабан и те й се подуха, посиняха и един нокът падна. Това стана преди две години. Оттогава татко не й дава да изстисква прането. Затова мама пере в неделя следобед, татко изстисква всичко и тя го простира да съхне в понеделник сутринта, както правят всички останали съседи. Работните му дрехи пере отделно в събота следобед, но и тях простира с общото пране.

Та тези ролки са съвсем същите, долепени една до друга, но са два чифта — един чифт за задното колело и един за предното; освен това са по-големи и са черни, лъскави, метални.

Момчето подкарва мотоциклета, който е вече върху ролките, и те се завъртат, но машината не помръдва — колелата бясно се въртят, докато той форсира двигателя. Поклаща го напред-назад и гледа към насъбралата се публика, като в същото време продължава да дава газ. Поглеждам назад — пълно е с народ, но и небето съвсем е притъмняло. Този път аз дръпвам Лоръл за ръкава; виждам, че й е интересно като на мен, но трябва да тръгваме. Толкова е шумно, че каквото и да кажа, тя няма да ме чуе, затова й посочвам с пръст небето. Само над океана е останала тънка ивица светлина. Лоръл ме поглежда със зяпнала уста и двамата хукваме обратно.

Като се връщаме в стаята, Лоръл вече хлипа, първо, защото я е страх да не се изгубим в тъмното, и второ, защото мама ще ни се кара, но като влизаме, мама и татко са още в леглото и май че ние ги събудихме, като отворихме вратата. Татко е провесил краката си извън леглото. Поглежда будилника, който си носим от къщи.

— Боже господи, я виж ти кое време е станало. А вие, деца, добре ли се позабавлявахте?

Лоръл отива при татко и му подава бонбоните.

— Тати, видяхме истински лъв. Кажи, Дики.

— Наистина, и са го научили да се вози в мотоциклет, и то по една стена. Не знам как така става, че мотоциклетът не пада от стената, която е съвсем отвесна.

Ето и мама се надига на лакти. Тя е без долната си риза и е придърпала завивката до раменете си.

— Чак сега ли се връщате вие? Нали ви казах да се върнете по светло. Дики, не очаквах това от тебе.

— Абе мамо. То се стъмни така изведнъж, че въобще не забелязахме, защото се бяхме загледали в едни мотоциклети и в този лъв, дето ти казвам.

Отивам при татко. Той си облича панталоните.

— Дъвчащите бонбони струват петдесет и девет цента, освен това се повозихме на една въртележка за по десет цента, а това е остатъкът от двайсет и един цент.

— Задръж го, Дики. Може пак да се повозите. Значи вие добре си прекарахте, така ли?

— Човекът от въртележката ни остави да се возим, докато свят ни се завие. Цяла цигара изпуши, преди да ни спре. И двамата бяхме на външната редица и седалките ни се мърдаха освен това нагоре и надолу.

Мама се измъква от другата страна на леглото и ставайки, нахлузва долната си риза през главата.

— Време е да направя нещо за вечеря. Какво ще кажете за боб с пържени кюфтета?

Татко се навежда и целува мама по голото рамо.

— Ако питате мен, ще кажа, че е чудесно, любов моя; а за десерт ще се почерпим с дъвчащи бонбони. Вие, деца, купихте ли от онези, дето ви заръчах — с мента, с канела, с орехи и мед?

— Да, татко, от всички купихме. От всички, които каза.

През първите няколко дни в армията Стюре Мудиг се чувстваше като зашеметен. Разкарваха го гол от едно място на друго. Остригаха косата му, надупчиха ръцете му с инжекции, и то така, че и в лактите не можеше да ги сгъва, после му дадоха нови дрехи, които въобще не му бяха по мярка.