Уилям Уортън - Гордост

Добре поне, че наоколо няма други хора, да ги видят как се държат като любовници от някой от ония цуни-гуни филми с Джон Боулс и Грета Гарбо.

— От удавяне не бива да се плашиш, гълъбче. Доколкото ми е известно, засега не е регистриран нито един случай на удавяне в пясъците на плажа.

— Само не се опитвай пак да ме учиш да плувам, Дик, ясно ли е? Дай всеки да прави, каквото си иска.

— Дадено, но ти не знаеш какво изпускаш. Ще видиш, че до края на седмицата и двете хлапета ще плуват като рибоци, аз също. Единствено ти има да стърчиш като кол на брега.

И татко не се шегува. Аз и от преди си знаех малко кучешката, но сега той ме научи как да изваждам ръцете над водата и над главата, както правят истинските плувци. Показва ми как да ритам с краката, казва, че трябва да ги движа от кръста надолу, а не само от колената. И аз плувам, ама все към него, за да може да ме хване, като се уморя.

— Освен това, Дики, ако устата ти се напълни с вода, няма да се паникьосваш, просто бързо я изплюваш, ей така.

Той си пъхва главата под водата и изхвърля струя вода във въздуха — като шадраван на кит, или пък като кон, който пикае на улицата, ама отдолу нагоре.

— Сега стой тук и се упражнявай. Аз ще отида за Лори, защото тази година и е време да проплува, вече не е малка.

Той отива до брега, където Лори си играе на гоненица с вълните. Мама, с всичките наши хавлии, се е настанила на сухия пясък. Аз й махам с ръка и тя ми отвръща. Знам, че нито за миг не ме изпуска от очи; просто няма начин да се удавя, като мама стои на пост, а татко плува наблизо, тази система е по-сигурна и от десет спасители на плажа. Всъщност на плажа няма никакви спасители; изглежда, по това време на годината спасителите не работят.

Упражнявам новите движения, но сам ми е скучно; по-хубаво е с татко, защото тогава виждам какво разстояние съм преплувал сам, без чужда помощ; океана е толкова голям, че какво е за него моето нещастно цапане; и все пак страшно ми е приятно и аз дори се научих да плюя водата така, както ми показа татко. Сега разбирам какво е искал да ми каже той. По всичко личи, че ще обикна океана за цял живот.

Лори е легнала по корем върху ръцете на татко и той я води, като в същото време и обяснява как да рита с крачета и как да движи ръчичките си. Той я придържа почти нацяло над водата, но от време на време я топва, колкото да се намокри лицето й.

— Отпусни се, Лори, не се боричкай с водата. Слушай какво ти говоря. Ако се отпуснеш, водата самичка те носи. Опитай се да лежиш отгоре, ама съвсем спокойно.

— Първо обещай, че няма да ме пускаш. Обещай, чуваш ли?

— Не се безпокой. Добре, обещавам.

Той я придържа отдолу и лекичко я придвижва, а тя изважда клонестите си ръчички от водата и поклаща крачета. Все отмята косата от очите си, ту с едната ръка, ту с другата. Аз отново се хвърлям да плувам, искам да преброя до десет, преди да стъпя на дъното. Все ме е страх, че ще спусна крак, няма да опипам нищо и тогава ще се удавя.

— Виж, Дики, аз плувам. На шест години и вече плувам.

— Страшна си, ама защо не опиташ без татко. Да видиш, че не е чак толкова просто.

Още недовършил думите си и вече се мразя. Сигурно ревнувам, ревнувам за нищо. Татко ме стрелка с поглед и на лицето му е изписано нещо от предишната тъга.

— Хайде сега и двамата при мама на пясъка. Устните ви посиняха. Аз ще поплувам малко сам, а пък вие ще наглеждате мама.

Татко тръгна да влиза навътре, върви бавно и току се обръща назад, за да провери дали вече сме излезли на пясъка. Аз оставам на брега за да го погледам. Той се гмурва под една вълна и като че ли изчезва, после пак се появява, с отривист силен замах ръцете му порят водата, също като че ли лети. Знам, че никога няма да се науча да плувам като него. Хич не го е грижа има ли дъно, няма ли. Цепи напред.

— По дяволите, Кетълсън, какво говориш? Какво значи това „напускам“? Не можеш да напуснеш току-тъй; ти си най-добрият ни отговорник на цех.

— Четирма от ония са връчили на едно от децата ми ето това, мистър Фабрицио. Ето, погледнете! И не забравяйте, че аз имам семейство. Намерете си някой младок без семейство за тази работа. Жена ми ще полудее, пък и аз такива рискове чак не поемам.

— Мамка им! Мръсни копелдаци! Защо им се плашиш бе, Кетълсън? Защо им се връзваш на номерата? Няма да ти пипнат децата, слушай какво ти говоря. Просто блъфират, ако мине. Знам ги аз тия лекета.

— Не съм сигурен, мистър Фабрицио. На два пъти, като ме пребиха, хич не блъфираха; а сега и Джим Морис ще трябва да лежи цял месец в болница и още три след това да си стои в къщи с този крак, дето му го счупиха.