Уилям Уортън - Гордост

Не мога да отговоря с пълна уста, затова само кимвам. Пак захапвам крушата. Всъщност аз обичам круши, но някои от тях са едни такива зърнести отвътре. Тази е гладка и вкусна.

Татко сяда отпред. Мама и Лоръл се връщат. Лоръл тича, а мама върви с нейната си походка, като че ли е още момиче, а не вече майка, не познавам друга майка, дето да върви като нея.

В Уайлдуд бързо си намираме квартира. Къщата на която нашите се спират, е с вътрешен двор и само на две пресечки от плажа. Стаята ни е голяма, голяма колкото трапезарията и гостната у дома, взети заедно, и е на втория етаж. Има и малък балкон с изглед към вътрешния двор. В единия ъгъл на стаята, до голямото легло, на което ще спят мама и татко, има умивалник. Тоалетна има на същия етаж, в края на коридора, в онзи край, който също завършва с балкон. Креватите са месингови и боядисани в кремавожълт цвят. Подът е застлан с черги. Ние с Лоръл ще спим на отделни легла, долепени едно до друго, в противоположния край на стаята. Там където е вратата.

Като си помислиш само колко е интересно да спиш в чуждо легло, в чужда къща, в чужд град. Мисис Сайкс качва, че в стаята не бива да се готви, защото противопожарната служба забранява, но в същото време намигна на мама и измънква под носа си, че, разбира се, няма да го прави на въпрос, ако трябва да се претопли една супа или да се кипне едно мляко за децата.

О, само това липсва! И тук да вземат да ни наливат с горещо мляко. Мразя млякото, а от горещото мляко направо ми се гади; като е горещо, още по-силно вони на крава.

Разопаковането на багажа е приятно занимание. На всеки се падат по две закачалки за дрехите. Татко и мама са се развеселили, не са вече така начумерени както преди. Аз пускам Канибал в стаята и тя решава да щурмува всичко, което виси или се полюшква, като например кувертюрите на леглото и едно спряло се в ъгъла валмо прах.

Ще ми се да останем тук завинаги. Зле ли ще ни бъде, ако ние с татко отново се хванем да строим веранди и си изкарваме добри пари. Няма да се регистрирам никъде, за да не ме запишат на училище. Стига ми да хвърля едно око наоколо, за да се уверя, че сума ти веранди плачат за майстор. Само на нашия балкон има четири пропукани, дъски, които имат нужда от подмяна, а освен това съм сигурен, че почти всички подпори са вече прогнили в основата си, защото подът на балкона се е килнал напред, а и перилата се клатят.

По-късно пък откривам, че при душа, точно над клозета, дървенията е изгнила от влагата. Сигурно в Уайлдуд има стотици такива къщи, в които за нас с татко ще се отвори работа. За какво му е притрябвал този проклет „Джей Ай“, като можем сами да си бъдем господари. Ще се върнем само колкото да си приберем инструментите и ще останем тук да живеем. Ония убийци от компанията никога няма да ни открият в Уайлдуд.

Всичко е разопаковано и ние обядваме. Ядем ябълки и круши, докато чакаме мама да ни приготви каша от царевично брашно на малкото котлонче в единствената тенджерка, която носим. Татко често-често проверява контакта и жиците. Страх го е да не се прегреят, но всичко като че ли е наред. След като се уверява, че няма опасност да стане късо, отива до електрическото табло в коридора до общата баня, развинтва един от бушоните, който носи номера на нашата стая, и пъхва монета от един цент в дъното на отпора, след което отново го завинтва.

— По принцип това не е сигурна работа, Дики, но така бушонът няма да изгори, а жиците са достатъчно дебели, за да издържат натоварването. Ще трябва тук да готвим, защото ресторантите не са по нашия джоб, нали разбираш?

Разбирам. Нали никога не съм ходил на ресторант; нито пък Лоръл е ходила. Като гледаме филми, там има ресторанти, пълни с хора, и аз се опитвам да си представя нещата. По всичко личи, че ястията ги готви някой друг, който въобще не се вижда, след това едни много официални мъже ги поднасят, а чиниите, тях май че никой никога не ги мие.

Кашата е чудесна; мама е донесла и чинии, и масло, и сол за нея. За десерт пак си вземаме от плодовете. Каквото остава, връщаме го в книжните пликове и ги мушваме дълбоко под кревата. Канибал веднага влиза отдолу да провери какво има там, може би си въобразява, че е някакво чудовище, с което да премери сили, но аз пъхвам ръката си и я издърпвам за лапата.

Хич не е лесна работа да уловиш котка без опашка. И досега, щом река да я отдръпна от обекта на вечното й котешко любопитство, тя все гледа да ме ухапе по ръката.

След обяда татко излиза от стаята, преметнал банските си гащета през рамо.