Уилям Уортън - Гордост

Лоръл започва да тегли майка си за ръката.

— Мамо бе, нека и ние да отидем да погледаме лъва. Нищо не може да ни направи, нали вече си е в клетката. Пусни ме да отида с татко, моля ти се.

— Добре, добре, но ако ни изяде, да знаете, че вие сте виновни.

Дики хваща ръката на баща си.

— Мен пък хич не ме е страх. Татко може да се справи с всеки остарял лъв; ти видя ли го, като взе оня железен лост? Само да го беше праснал, и край на лъва. А пък да го беше видяла какво направи със ската; отиде най-спокойно право до онзи шип, дето е на опашката му, и без да му мигне окото, измъкна кукичката от устата му.

— Слушай, Дики, недей да преувеличаваш. И двата пъти бях примрял от страх, но сега вече няма никаква опасност. Ако имаше, хората нямаше да се трупат така.

И четирмата Кетълсън се изгубват в тълпата.

Клетката е оградена отвсякъде. Тъфи крачи напред-назад, чака Кеп да го нахрани. Тълпата недоволства.

Нарамил двуцевка, един здравеняк с гумени ботуши, кожено яке и кожено кепе с козирка се провиква:

— Да го натикаме тоя тип при лъва! Да стои там, докато на това коте му причернее от глад и го изкльопа, така както изкльопа и приятеля му. Това заслужава той.

Две момчета са застанали точно зад полицейския кордон, обградил клетката. Момчетата:

— Виж му само зъбите. Ще ти схруска черепа като едно нищо, все едно че семки люпи.

— Ъ-ъ, на един залък, и толкоз.

Мъж и жена, и двамата местни хора:

— Слава богу, че тоя звяр е пак зад решетките. Сега да го махат от града и повече да се не връща. Всяка нощ ме будеше с проклетия си рев; все едно, че съм се пренесъл в Африка или някоя друга пустош.

Съпругата му:

— Ако питаш мен, да го застрелят и да се свърши. Гледай му очите само. Людоед чиста проба. Вече никой не може да го обуздае. Няма да сме в безопасност, докато това животно не пукне. Хубаво са го кръстили Сатана. Та той е самият дявол.

— Права си, жено. Ако някой от нас убие така, веднага заминава за електрическия стол. Защо с лъвовете трябва да е по-различно? Той е обществен враг, както бяха Дилинджър и Нелсън Бебешкото лице. Според мен да го застрелят и да се сложи край на тази история.

Кеп и Мърф стоят до самата клетка. Кеп е промушил ръката си през решетката и се опитва да успокои, да усмири Тъфи. Тъфи се отдалечава и пак се връща към ръката му, отърква се на няколко пъти и пак тръгва да крачи напред-назад. Гладен е, иска Кеп да го нахрани.

— Слушай, Кеп. Направих каквото можах. Дори чак в зоологическата на Филаделфия се обадих. Казват, че нямали нужда от десетгодишен лъв, който е бил отглеждан досега като домашно животно. Просто не го искат. Дори не могат да ми кажат какво да правя с него, къде другаде да питам. Обадих се на Дружеството за защита на животните, и те се държат, като че ли съм откачен. Нямат къде да приберат животно с такива размери.

Кеп е навел глава и слуша Мърф. Опитва се да не плаче пред насъбралата се тълпа.

Дики си е пробил път чак до полицейския кордон. Очите си не сваля от Тъфи, защото е сигурен, че като го види, той сто на сто ще го познае. Стои и подслушва разговора между Мърф и Кеп.

— Кеп, няма какво да се направи. Трябва да застреляме Тъфи. Слушай хората, чуй ги само какво приказват. Ти никога повече не би могъл да го използваш в представление. Пък и аз няма да ти разреша, защото ще ми изгори мястото. Нямаш с какво да платиш да транспортират обратно в Африка, дори и да ти позволят.

— Какво приказваш, Мърф, та в Африка той ще умре за по-малко от седмица. Пак ти повтарям, той не знае да ловува. Той няма стадо, няма семейство; ще умре от глад. Недоумявам защо е убил Джими, но китаеца не е докоснал, нали? А видя ли го какво направи с въртележката? Всяка улична котка е по-опасна от него. Не знае да ловува, Мърф, не знае, а и аз нямам с какво да го нахраня.

Настъпва дълга пауза. Дики мести очи от лице на лице, от Тъфи към Мърф, после към Кеп Мудиг. Кеп се обръща и поглежда Тъфи.

— Мърф, остави ме аз да го направя, моля те. Мога да се оправя с четирийсет и пет калибров. Само за това те моля, нека аз да го направя; това е най-малкото, което му дължа. Разгони ги тия да се отдръпнат назад, за да не рикошира някой куршум.

Мърф поглежда Кеп. Казва на полицейския кордон да отстъпят по-назад. Разкопчава кобура си, изважда пистолета, проверява дали е зареден и щраква затвора.

— Предпазителят е спуснат, Кеп. Действай бързо, преди да се е случило нещо, и се цели точно между очите.

Той се обръща с гръб към клетката и прави знак с ръце на тълпата да се изтегли още по-назад.