Уилям Уортън - Гордост

— Знам. И това е едно от нещата, заради които толкова много те обичам. Ти умееш да зачиташ и вещите, и хората; някакво особено уважение храниш към всичко и към всички.

Двамата отново се умълчават. Страх ме е, че ще се разплача и ще се издам, че съм буден. Не разбирам защо толкова ми се плаче, нали нищо лошо не е станало; но щом се опитам да преглътна сълзите си, гърлото ми пресъхва, и ми става едно такова тъжно.

— Трябва да ти призная, че само за това си мисля откакто Дики ми го подхвърли. Мога да отворя една врата между мазето и гаража; стената не е много дебела. Ако се случи да се изнасяме от къщата, лесно ще я иззидам наново и никой нищо няма да забележи. И тогава в мазето ще си оборудвам електротехническа работилница, а дърводелските сечива ще си наредя в гаража. Ще изрежа една вратичка, през която ще приемам клиентите. Сигурен съм, че мистър Марсдън няма да има нищо против. Знае, че ако се наложи, всичко ще му възстановя както си е било.

— Ще си направиш един тезгях за работа и лавици на задната стена, където ще ти носят поръчките. На един рафт ще бъдат развалените уреди, а на друг — вече поправените. Важното е да не ги бавиш; само тогава хората ще идват при теб вместо в „Сиърс“, откъдето са ги купили и където за една поправка се чака със седмици.

— А ти, Лор, ще водиш сметките. Трябва да знаеш колко време ми отнема всяка поправка и колко струва всяка част, която съм подменил. Така ще изчислиш колко ще вземаш на хората. Ще монтирам и едно звънче над вратата, което ще ти казва кога влиза клиент, за да слезеш и да го посрещнеш. За мен ще бъде по-добре да работя непрекъснато, вместо да дърдоря с хората. И без това не ме бива в приказките, а сигурно и парите ще забравя да им взема, или пък някоя друга глупост ще направя.

— Ти глупост не можеш да направиш, но с клиентите аз имам повече опит; нали продавах в магазина на Пени, преди да се оженим, не си ли спомняш, глупчо? Ще ми бъде приятно, пък и ще бъде едно разнообразие за мен.

Слушам и не мога да повярвам на ушите си. Като сън ми е, сън, който се е сбъднал.

— Освен това мога да правя и поправки по домовете — електрически и водопроводни инсталации, да сменям гьончетата на крановете, такива неща. Ще драсна и една реклама върху камионетката си: „Поправки малки и големи за Кетълсън не са проблеми“, как ти звучи, а?

— Звучи чудесно, скъпи, и помисли си само — ще си бъдеш вкъщи през цялото време. Ще ни бъде хубаво, нали? Та ако щеш, то само затова си струва да опиташ.

И те пак се умълчават, не съвсем, но вече не разговарят, а аз продължавам да се правя на заспал, докато, изглежда, наистина съм заспал, защото след това вече нищо не помня.

Един човек стои под настолната лампа в тъмната част на магазинче, което се намира точно до „Стената на смъртта“. Мъжът е китаец на средна възраст. Облечен е в китайски дрехи — черни, с метални закопчалки. На главата си носи черна копринена мандаринска шапчица; косата му е сплетена на дълга плитка.

Може би от носталгия по традициите на родната си страна или може би чрез костюма си гледа да придаде автентичност на своето магазинче и по този начин да го направи по-привлекателно за клиентите.

Магазинчето не е само за сувенири; в него се продават още и статуйки от слонова кост, копринени и персийски килими. По настояване на полицията китаецът държи магазина си затворен вече трети ден. Капаците му са спуснати и сега, когато здрачът вече е покрил и опустялата морска алея.

В стаята е задушно, защото не е проветрявано през тези необичайно топли за сезона дни, и старецът е отворил капака към тавана, за да влезе малко хладина. Там е складът му и освен това убежището на Тъфи.

Човекът стои прав зад високо старомодно писалище, в единия край, на което свети малка лампа, а пред него е разтворена счетоводна книга.

В ръката му има бамбукова четчица, държи я вертикално и щателно проверява сметките си. Прави последен разчет за сезона и подготвя списъците си от поръчки за следващата година. Възнамерява да потегли в края на седмицата и да се върне при семейството си, което живее в китайския квартал на Филаделфия. Самият той прекарва там по-голямата част от годината.

Горе на тавана Тъфи се е разбудил, по всяка вероятност от отворената врата. Доизглозгва каквото е останало по раменната кост на Джими, но то не е много. Гладен е и освен това объркан. Все още не е осъзнал докрай необходимостта да ловува за прехрана. През целия си живот никога не е ходил на лов и Кеп винаги му е носил всичко наготово.