Уилям Уортън - Гордост

— Лора, нали го знаеш онзи печатар на Лонг Лейн. Сигурно ще има нужда да му поправя нещо, а в замяна ще го помоля да ми извърти рекламни листовки. Дики ще обиколи квартала и ще ги пъхне под вратите на хората или пък ще ги остави по верандите им. Ще изброим всички услуги, които предлагаме, ще напишем телефонния си номер, за да могат хората да ни се обадят, а също и адреса, за да идват направо, ако така предпочитат. Но телефон ще трябва да поставим; ето това ще бъде едно от големите ни пера.

Преди това не се бях замислял, но, Лора, ти знаеш ли, че в целия квартал няма друг човек, който да се занимава с този вид работа; няма да имаме никаква конкуренция. Като поразработим бизнеса, ще вземем всяка седмица да пускаме реклами във вестника на северен Дарби. Това ще ни доведе нови клиенти, пък и едва ли ще струва прекалено скъпо.

Лора пак махва с ръка на децата; тя продължава да не забелязва опустялата морска алея, нито лъва, който се вижда, защото е само на седемдесет метра от тях, пристъпва бавно и дебнешком напредва към въртележката. Може би в главата на Тъфи са останали някакви бегли спомени относно външния вид на обичайната му плячка в естествена среда — жирафи, зебри, коне.

Лора махва на Лоръл. Децата не забелязват лъва, първо, защото са в движение и второ, защото всеки път, когото минават от страната на лъва, те поглеждат само към майка си.

— Дик, освен това сигурна съм, че на първо време ще ни разрешат да сложим едно съобщение на дъската за обяви пред църквата. Хората от нашата енория редовно поглеждат там, особено като търсят работа. И тогава ще започнат да идват и онези от източен Лансдаун, а те имат повече пари за харчене и повече вещи за чупене от нашите съкварталци.

Дик вдига глава, за да нагледа децата; въртележката вече забавя хода си. Забелязва, че морската алеи е празна. Тогава обръща очи наляво и вижда лъва. На стотина метра зад Тъфи има група полицаи и други въоръжени хора, които вървят в разгънат ред, за да го обкръжат. Дик се вцепенява. Вторачва се в Лора и тя изстива от погледа му. Улавя ръцете й.

— Какво има, Дик?

— Онзи лъв е на алеята! Ти ще правиш каквото ти казвам, а аз ще се погрижа за децата.

Сграбчва Лора с двете си ръце, вдига я от пейката и я премята през перилата на алеята. Подава й Канибал със сандъчето.

— Стоиш тука и няма да мърдаш. Ако лъвът се приближи, скачаш на плажа. Не е високо, няма да се убиеш. Каквото и да стане, няма да мърдаш и никакъв звук няма да издаваш, чуваш ли?

— Ама, Дик! Ти какво ще правиш?

— Трябва пак да включа въртележката, да не вземе да спре. Докато са във въздуха, децата са в безопасност.

И той тръгва, преди Лора да успее да се обади. Предпазливо, но бързо напредва към въртележката. Тъфи е вече там и гледа как животните минават пред очите му и от време на време замахва с лапа към крака на някой кон или друго животно. Дик е вече на пет метра от лъва. Тъфи не му обръща никакво внимание. Дик зърва човека, който пуска въртележката. Той е от другата страна, разхлабва предпазния колан на едно момиченце и се кани да я свали на ръце от мястото й. Въртележката забавя ход, още малко, и ще спре.

Дик се провиква:

— Ей, ти! Пусни пак машината да се върти! Там има един лъв, във въздуха ще сме в безопасност.

Човекът вдига глава и цигарата пада от устата му. Хуква, рипва от противоположната страна на платформата и изчезва.

С един скок Дик се мята на платформата, въртележката вече съвсем е забавила ход, втурва се между дървените животни право към главния контролен шалтер. Включва го и премества лоста напред, за да може моторът да задейства въртележката. И тя отново се завърта. Той изтичва до малкото момиченце, което седи върху дървената си камила; Дик я премества върху едно от животните на вътрешната редица.

— А сега дръж се здраво и няма да мърдаш, докато не дойда да те взема.

И той се втурва към мястото, където Лоръл и Дики седят през едно животно един от друг. Тъфи се е изправил на задните си крака и продължава да замахва с лапа по бързо преминаващите фигури. Дик разкопчава предпазния колан от коня на Лоръл и я премества върху гърба на една зебра от вътрешната редица на въртележката.

— Няма да мърдаш от тук! Ще дойда да те взема след малко.

След това изтичва до Дики, който вече е видял лъва. Видял го е как замахва с лапа. Прибрал е краката си от външното стреме и е застанал от вътрешната страна на коня си; държи се, но е отдръпнал цялото си тяло по-далеч от лапите на лъва.

— Дики, не се плаши, мойто момче. Според мен той само си играе, но може неволно да те нарани.