Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд ясно виждаше, че за китаеца това е игра. Спомни си откритата му враждебност в „Маджестик“ и се запита колко ще продължи така.

— Не сте ли разрешили на Лена Орлова да живее безплатно там?

— Защо да го правя?

— Значи е плащала наем?

— Не знам. Може да е имала връзка с някого от хората ми. — Той вдигна рамене, за да подчертае незаинтересоваността си. — Не знам. Имам много фирми, много хора. Не мога да знам какво става с всеки от тях.

— Не сте я познавали лично, така ли? — попита Капризи и мрачно погледна снимката на Лена върху рояла.

— Познавам много хора, господин полицай.

— Значи сте познавали Лена?

— В този град има много красиви жени, на които да се възхищаваме.

Нещо странно в тона му — зловещото самодоволство на един прост селянин, който се е издигнал дотолкова, че да си купи правото да издевателства над жени, които някога не е мечтал дори да зърне — толкова подразни Фийлд, че той едва се сдържа да не скочи. Погледна Капризи и видя, че и американецът стиска зъби. За пръв път се почувства беззащитен без револвера си.

Осъзна каква власт притежава този китаец и потисна желанието си за саморазправа. Знаеше колко лесно в тази страна се раздават смъртни наказания.

— Значи сте познавали Лена, така ли? — настоя Капризи.

— Познавах я. Познавам много момичета като нея.

Американецът се потеше. Избърса челото и извади бележника си.

— Имате ли нещо против да си водя записки?

Лу нервно се размърда:

— Имам.

— Ние сме детективи, господин Хуан.

— Вие сте полицаи.

Капризи остави бележника в скута си, но не го отвори.

— Значи Лена Орлова не е била… Познавали сте я, но не сте… Не сте имали уговорки с нея.

— Уговорки ли?

— Не ви е била наложница.

Лу се намръщи, отвратен от идеята, че може да има такива официални отношения с една рускиня.

— Нямахте ли връзка? — настоя Капризи.

— В какъв смисъл „връзка“?

Капризи въздъхна:

— Господин Хуан, не искаме да ви притесняваме, но трябва да признаете, че Лена Орлова беше убита изключително жестоко дори и за град като Шанхай.

— Не харесвате ли Шанхай?

Капризи наведе глава.

— И двамата смятаме, че Шанхай е вълнуващ град — намеси се Фийлд.

Лу го погледна, сякаш едва сега го забелязваше:

— Вълнуващ, да.

— Може би най-големият град на Земята.

— По-голям от Лондон? Париж? Ню Йорк?

— Може да им съперничи. Той е ярък пример за съчетаване на постиженията на две култури.

— Или на грешките им.

— И на грешките.

— Лена е била едно от момичетата ви — започна направо американецът.

— От моите момичета. — Лу вдигна едната си ръка с гривна от слонова кост на китката и потърка другата. — Разговаряли сме няколко пъти. Не знаех, че живее в мой апартамент.

— Не сте знаели, че живее в „Щастливи времена“?

— Трябва ли? Не мога да знам всичко.

Той се усмихна на Фийлд, сякаш виждаше в него съюзник.

— Все пак я познавахте, нали?

— Да съм я познавал? Да, без съмнение. — Махна към снимките. — В Шанхай има много красиви жени. Постоянно се срещам с нови.

— Не е ли възможно вие… или някой от хората ви да я е притежавал и да я е давал на други, като услуга?

Лу се намръщи:

— Моите хора…

Фийлд виждаше, че разговорът е безсмислен. Измести се на ръба на стола си и погледна Капризи, но американецът не помръдна. Не сваляше поглед от китаеца. Фийлд се зачуди дали няма да покаже записките на Лена, но сега смяташе, че би било грешка.

— Портиерът на тази кооперация… която е собственост на ваша фирма, беше откаран в китайския град и беше обезглавен.

— Не знам такова нещо.

— Не ви ли засяга?

— Може би. Комунист ли е бил?

— Не.

— Някои хора се престарават. Има много набедени за комунисти. Живеем в опасни времена.

— Значи не сте чули, че портиерът на една от жилищните сгради, които притежавате, е бил отвлечен и…

— Вече казах, господин полицай. — Лу се понадигна и гласът му стана по-заплашителен. — Тук се преплитат много интереси. Идете на „Бъблинг уел“… собственикът на „Щастливи времена“. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.

Капризи отпи глътка чай. Фийлд почувства, че е изпълнен с решителност.

— Значи почти не сте познавали Лена, така ли?

— Казах ви вече. Ще наредя на хората си да ви сътрудничат.

— Не ви питам за хората ви.

Фийлд се намеси:

— Познавахте ли Ирина Игнатиева?

Лу наведе глава, сякаш се опитваше да си спомни. После я поклати отрицателно.

— Била е убита преди два месеца. Тя също е била от вашите момичета.