Том Брадби - Господарят на дъжда

Капризи отиде при гардероба в другия край на стаята и погледна в банята.

— Не пипайте нищо.

Фийлд кимна; не можеше да откъсне очи от лицето на жената. Беше руса и на устните й още имаше ярко червило. Устата й бе полуотворена, създавайки погрешното впечатление за гримаса на полов оргазъм.

— Боже мили! — измърмори Капризи. — Виждал ли си някога такова нещо?

Младият детектив поклати глава.

Американецът се наведе и заоглежда трупа.

— Хубаво момиче.

Седна на ръба на леглото. Хвана с два пръста ластика на гащите й и ги смъкна до коленете. Между краката й се показаха тъмни косми и Фийлд се опита да не ги гледа. Трупът беше вкочанен и Капризи намръщено отбеляза:

— Мъртва е отдавна.

Наведе се и разтвори с пръсти отвора между бедрата й. Фийлд преглътна тежко; гърлото му бе пресъхнало. Навсякъде имаше кръв, почти целите чаршафи бяха обагрени в тъмночервено.

Капризи избърса пръсти в крака й, после вдигна гащите й. Изправи се, погледна пак трупа и се намръщи.

— Трудно е да се каже — измърмори на себе си. — Не съм сигурен… ти какво мислиш?

— За какво? — попита Фийлд.

— Още е с бельо.

— Това не означава, че не е имало сношение.

— Да, но по дрехите не се виждат следи от сперма. — Той се върна при вратата; изглеждаше ядосан. — Трябва да повикаме Марецки. Чен, намери го и му кажи да побърза.

Отново се обърна към младия си колега:

— Разкажи ми за нея… Фийлд, нали така?

— Да.

— Добре ли си?

— Да.

— Стиснал си юмруци.

Фийлд отпусна ръце.

— Кажи ми за нея.

— Какво?

— Как се казва?

— Лена Орлова. Грейнджър провери адреса в архива и Дани веднага извади досието й. Снимката отговаря. Това със сигурност е тя.

Капризи се намръщи:

— Дай повече подробности.

— Не съм убеден, че мога да дам…

— Нали затова ни ощастливиха с компанията ти?

— Досието не е много подробно.

— Разкажи ми го накратко.

Фийлд си пое дълбоко въздух:

— Подозират я, че симпатизира на болшевиките. Посещавала е събрания на „Нов шанхайски живот“. Адресната й регистрация е тук. Друго не ни е известно.

Капризи погледна снимката до леглото. Взе я, разгледа я внимателно и я хвърли на Фийлд. Когато се ядосаше, американецът стискаше зъби и мускулите на лицето му се очертаваха. Тази реакция не убягна на Фийлд; Капризи сигурно подозираше, че Специалният отдел преследва тайни цели.

На снимката се виждаха членовете на голямо семейство, седнали на зелената трева пред голяма къща. Майката бе слабичка, елегантна жена; бащата носеше военна униформа. Имаше пет деца: три момчета с моряшки костюмчета и две русокоси момичета с хубави бели рокли. Лена беше по-голямото. Фийлд изпита тъга и захлупи снимката върху леглото. След този кратък поглед към миналото трупът пред него сякаш изведнъж се преобрази.

— Баща й е бил царски офицер, а вие я подозирате, че е комунистка. — Американецът изцъка с език. — Това ли ви е разузнаването?

Цивилният детектив още стоеше на колене и почистваше нощното шкафче с четчица. Капризи постави ръка на рамото му.

— Как е?

— Белезниците са чисти, но навсякъде другаде е пълно с отпечатъци.

— Белезниците са важна улика.

Високо на стената стаята имаше прозорче. Капризи стъпи върху нощното шкафче, за да го отвори, и надникна навън.

— Балконът й е общ с жената от съседния апартамент. Иди да я разпиташ, Фийлд. Както и всички съседи.

Фийлд беше доволен, че ще се махне от стаята. Излезе в коридора и си отдъхна. Отново избърса потта от челото си и съжали, че не може да си позволи тънък костюм като Капризи. Благодарен беше на баща си за този, който носеше, но дрехата бе предвидена за йоркширските зими, не за задушното китайско лято.

Почука на съседния апартамент. В петте минути, които бяха прекарали на местопрестъплението, крушката в коридора бе изгоряла.

Отвътре се чу шум, но никой не отвори, затова той отново потропа.

През светлия процеп под вратата премина сянка, после вратата внезапно се отвори.

Домакинята стоеше отпуснала цялата си тежест на единия си крак; на светлината от прозореца отзад бедрата й прозираха през лекия памучен халат.

Фийлд не видя ясно лицето й и отстъпи една крачка.

— Шанхайска полиция.

— Очевидно е.

Беше висока, не колкото него, но близо метър и осемдесет. Буйната й тъмна коса се спускаше върху раменете и стигаше до гърдите й. Халатът й бе стегнат и подчертаваше красивите форми на тялото й. Носът й беше малък, страните — закръглени. Те придаваха на лицето й добродушно изражение, въпреки че жената се мръщеше. Най-удивителна обаче бе кожата й — мургава и гладка. В сравнение с нея тази на Фийлд изглеждаше бяла като алабастър.