Том Брадби - Господарят на дъжда

— Не. Каза богат, влиятелен… може би… може да се каже порядъчен. Според нея. Беше й обещал нов живот. Паспорт — британски паспорт, пари, нов живот някъде извън Шанхай. — Сергей изгледа мрачно детектива. — Тя му вярваше. Писа на сестра си в Харбин да…

— Това ли използваше Лу, за да я държи?

Сергей го изгледа объркано.

— Ако Лена сгреши, сестра й е щяла да страда.

Руснакът кимна:

— Беше скрила сестра си в Харбин, но знаеше, че Лу може да я намери, ако поиска. Той… Според нея винаги се застраховал.

— Този англичанин, бизнесмен ли беше?

— Предполагам, че да, но въпреки че беше пияна, тя не ми каза.

— Разкажи ми за доставките.

— Какви доставки?

Сергей се изправи.

— Сядай на леглото.

— Ожаднях.

— След малко ще пиеш. В апартамента на Лена намерихме скрит списък на някакви доставки — пратки от шевни машини, предназначени за различни европейски пристанища. Една тръгва тази събота. Със „Саратога“.

Руснакът нервно се заоглежда.

— Не знам нищо.

— Знаеш.

— Не съм информиран за никакви доставки.

Фийлд пристъпи бързо към него и го удари в лицето, преди Сергей да успее да се предпази. Той се просна на леглото и се сви на кълбо. Капризи не помръдваше от вратата.

— Мамка му… мамка му…

— Бързо казвай.

— Не знам. — Сергей се разплака. — Наркотици, така разправяше тя, най-качественият опиум.

Фийлд го сграбчи и го изправи на крака.

— За това вече се досетихме. Но какъв е номерът?

— Не разбирам.

— Какъв е номерът, Сергей? Как го правят?

— Цяла организация е. С много връзки. Лу доставя опиума, те го напъхват в машините и го вкарват в големи количества в Европа. Тукашните власти, полицията…

— Кой?

— Не знам. Лена казваше само, че организацията е желязна, че никога няма да ги хванат, защото са оплели в мрежите си всички на всички нива.

— Тя защо си водеше тези записки?

— В какъв смисъл?

— В буквалния, Сергей. Защо Лена си водеше записки за пратките? Как се добираше до тази информация и защо я записваше?

Руснакът вече трепереше.

— Не знам… Той й казваше или е подслушвала. Не знам. Опитваше се да го използва като застраховка… Каза, че щяла да отиде в някой вестник, ако не получи онова, което иска, но аз я предупредих, нали се сещате, че тези хора са опасни, че може би журналистите също са замесени.

Фийлд чу далечна сирена, звукът бързо се приближаваше.

— Мамка му! — изруга и опипа револвера си.

— Какво става…

— Млъквай. Има ли заден изход?

Сергей поклати глава.

— Прозорец?

— От банята може да се скочи на покрива на магазина.

— Лена спомена ли да е видяла някакво писмено доказателство за доставките?

Руснакът вече умираше от страх.

— Спомена ли, че е видяла писмени сведения в къщата на Лу? Оттам ли черпеше информация?

Сергей отново трепереше.

Фийлд погледна през прозореца към улицата. Пред кафенето спря зелен ситроен. Детективът отново се обърна към Сергей:

— Не сме си казали имената и не ни познаваш.

Руснакът кимна. Изглеждаше скован от ужас.

Фийлд отиде в банята, отвори прозорчето и се прехвърли върху плоския покрив на магазина. Капризи го последва. Фийлд погледна американеца едва когато слязоха на улицата и се отдалечиха на безопасно разстояние.

— Значи и ти ме следиш.

— Пазя те да не си навлечеш неприятности, полярна мечко.

— Не съм ти никаква полярна мечка — сопна се Фийлд.

— Не искам да гледам как се проваляш сам.

— Тогава си затвори очите.

Капризи го гледаше загрижено, може би дори с обич. Младият мъж вече не знаеше какво си въобразява и какво е реалност.

— Аз съм голям човек, Капризи. Ще съм ти благодарен, ако престанеш да ме следиш. Не искам да те застрелям по погрешка.

Американецът го гледаше строго.

— Не мога да те убедя да се грижиш за себе си, Ричард, но бяхме постигнали съгласие, че трябва да внимаваме изключително много, а ти нарушаваш правилата.

— Какви правила?

— Нали трябваше да вербуваш момичето да работи за нас. Вместо това си вреш носа навсякъде. Мислиш ли, че собственикът й няма да надуши?

— Според мен няма никакви правила.

— Държиш се така, сякаш е детска игра.

— Уверявам те, че за мен не е игра.

— Ти настояваше за това разследване, Фийлд. Издирваме убиец и междувременно трябва да разобличим онзи, който го прикрива.

— Мислех, че Маклауд иска да прочисти града.

— Той знае с какво си има работа.

Фийлд въздъхна:

— Ние също. С един влиятелен англичанин. Най-влиятелния в града.