Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Армануш не помнеше да е виждала някога толкова малко хора в едно помещение да вдигат такъв шум. До леля Зелиха имаше ексцентричен мъж с морковена коса и игла в ръката, тийнейджър с майка си (която се двоумеше дали да остане, или да си ходи) и двама дългокоси, дълго небръснати мъже, които изглеждаха напълно извън времето и пространството, като надрусани рок музиканти от седемдесетте години на ХХ век, които още не са дошли на себе си след сериозна доза. Единият седеше в голямо кресло, дъвчеше шумно дъвка и си говореше с приятеля си, докато му татуираха морав комар върху глезена. Оказа се, че мъжът с иглата е помощник на леля Зелиха и талантлив художник. Докато той работеше, Армануш го наблюдаваше, изненадана какъв силен шум може да издава игла за татуировки.

— Не се притеснявай. Звукът е по-зловещ, отколкото болката — отбеляза леля Зелиха, разчела мислите й. После добави с намигване: — Пък и клиентът е свикнал. Сигурно му е двайсетата. Татуировките понякога водят до пристрастяване. Някои не се ограничават само с една. С всяка нова установяваш, че ти се иска да си направиш още една. Чудя се как така центровете по зависимости още не са включили в програмите си и татуирането.

Армануш мълча дълго, като оглеждаше с крайчеца на окото си извънземния рок музикант. И да го болеше, не даваше никакви признаци.

— Защо му е на някой да си татуира на глезена морав комар?

Леля Зелиха се засмя съзаклятнически.

— Защо? Ето този въпрос не задаваме никога тук. Разбираш ли, в това ателие отказваме да приемем тиранията на нормалността . Каквато и рисунка да поиска клиентът, съм сигурна, че си има причина, за каквато може да не подозира дори и самият той. Никога не питам защо .

— Ами пирсингът?

— И за него също — отвърна леля Зелиха, като посочи пиърсинга на своя нос и се усмихна. — Знаеш ли, този тук е на деветнайсет години. Направих си го, когато бях на възрастта на Ася.

— Наистина ли?

— Да, отидох в банята, използвах малък морков, стерилизирана игла, кубчета лед — за анестетик, и много гняв. Бях насъбрала толкова гняв срещу всичко, но най-вече срещу семейството си. Казах си, че ще го направя, и си пробих носа. Бях притеснена, ръцете им трепереха, затова първия път го пробих неправилно и засегнах носната преграда. Рукна кръв. Но разбрах как се прави и следващия път си продупчих ноздрата.

— Наистина ли? — повтори Армануш, но този път вече объркана от насоката, която е приел разговорът.

— Ъхъ — пипна се гордо леля Зелиха по носа. — Сложих си халка и така излязох от банята. По онова време си умирах да влудявам майка си.

Чула тези думи от мястото, където стоеше, Ася погледна майка си развеселена.

— Но това, което се опитвам да кажа всъщност, е, че си продупчих носа, защото беше забранено. Разбираш ли ме? Беше немислимо млада туркиня от традиционно семейство да ходи с пиърсинг, затова стиснах зъби и си го направих сама. Но сега времената са други. Заради това сме тук. В това ателие съветваме клиентите си, случва се дори да ги отпратим, но никога не ги съдим. Никога не питаме защо . Това е нещо, което научих рано в живота си. Ако седнеш да съдиш хората, те ще си тръгнат и пак ще го направят.

Точно тогава тийнейджърът плъзна поглед от витринките към леля Зелиха и попита:

— Можете ли да направите опашката на този змей тук по-дълга, за да ми покрие цялата ръка? Искам да ми стига от лакътя до китката, все едно ми пълзи по ръката.

Още преди леля Зелиха да е отговорила обаче, се намеси майката.

— Ти да не си полудял? И дума да не става! Разбрахме се да е нещо малко и просто, например птица или божа кравичка. Никога не съм давала разрешение за опашки на змейове…

В продължение на два часа Ася и Армануш наблюдаваха случващото се в ателието, докато клиентите идваха и си отиваха. По едно време се появиха петима гимназисти, които заявиха, че всички искат пиърсинг на веждата, но още щом стерилизираната игла продупчи веждата на първия, останалите се отказаха. След това влезе футболен запалянко, който пожела да му татуират на гърдите емблемата на любимия отбор. После дойде ултранационалист, поискал турското знаме на върха на пръста си, та като го размахва пред хората да изглежда сякаш развява националния флаг. Накрая се появи внушителен рус певец травестит, който поиска да татуират името на любовника му върху кокалчетата на дланите.

А после влезе мъж на средна възраст, който изглеждаше ненормално нормален на фона на обичайната клиентела в ателието за татуировки. Беше Арам Мартиросян.