Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Точно тогава в кръчмата влязоха четирима музиканти — цигани, — всички в бели копринени ризи и черни панталони, носеха и инструментите си: уд 49 49 Вид лютня (турски). — Б.пр. , кларнет, канун 50 50 Близкоизточен струнен инструмент като арфата (турски). — Б.пр. и дарбука 51 51 Ударен инструмент (турски). — Б.пр. . Всички посетители се оживяха: хапнали и пийнали до насита, сега бяха повече от готови да попеят.

Когато музикантите дойдоха на масата им, Армануш усети как я жегва стеснителност. Но за нейно облекчение не я накараха да пее. Оказа се, че и Ася не е първа певица. Двете заслушаха как леля Зелиха приглася на музикантите с красив контраалт, глас, който нямаше нищо общо с обичайния й, дрезгав от цигарите тон. Армануш забеляза, че Ася гледа изпитателно по посока на майка си.

Ръководителят на оркестъра ги попита дали искат да им изсвирят някоя песен, а леля Зелиха сръга дяволито с лакът Арам и възкликна:

— Хайде, поръчай си песен. Пей, чучулиго моя!

Изчервен, той се наведе напред, изкашля се, сетне изшушука нещо на ухото на музиканта. Щом оркестърът засвири мелодията, за изненада на Армануш Арам запя с него — не на турски, не на английски, а на арменски:

Песента се лееше бавно и тъжно, а темпото се ускоряваше, кларнетът свиреше все по-високо и дарбуката му пригласяше неудържимо на заден фон. Гласът на Арам се издигаше, после се снишаваше на меки вълни. В началото беше плах, но после започна да набира все по-голяма самоувереност в тона.

Армануш затаи дъх — не разбираше всички думи, но дълбоко в себе си усещаше покруса. Когато вдигна глава, беше заинтригувана от онова, което се бе изписало върху лицето на леля Зелиха. По него се четеше страхът от щастието, страх, който изпитват само онези, влюбилите се най-неочаквано и безусловно.

След като песента свърши и музикантите се преместиха на съседната маса, Армануш си помисли, че леля Зелиха ще целуне Арам. Но вместо това тя стисна нежно ръката на Ася, сякаш за да признае, че любовта към един мъж й е помогнала да разбере по-добре и обичта към дъщеря си.

— Скъпа — прошепна с глас, в който се прокрадна болка.

Но и да смяташе да каже нещо на дъщеря си, явно бързо се отказа. Вместо това извади нов пакет цигари и предложи и на нея.

Ася се изненада не толкова, че й предлага цигара, колкото, че е допуснала чувствата да избият толкова близо до повърхността. Запали своята цигара и после тази на майка си. Димът се загъна бавно между двете, а те се усмихнаха плахо една на друга. От този ъгъл и на тази светлина си приличаха изумително — две лица, изваяни от минало, за което едната не знаеше нищо, а другата бе избрала да не помни.

Точно тогава Армануш усети пулса на града за пръв път, откакто бе пристигнала в Истанбул. В миг проумя как и защо хората се влюбват в този град въпреки мъката, която може да им причини. Нямаше да е никак лесно да разлюбиш толкова сърцераздирателно красив град.

С тази мисъл тя вдигна чашата за наздравица: Шерефе!

Да вляза ли да им кажа да мирясат? — попита леля Фериде.

Стоеше пред стаята на момичетата с поглед, вперен в дръжката на вратата.

— О, я не се занимавай с тях! — възкликна леля Зелиха от канапето, където се беше свлякла. — Пийнали са, а когато си пийнал, слушаш силна музика. — Тя възкликна още веднъж, за да подчертае: — СИЛНА!

— Пийнали били! — ревна баба Гюлсюм. — И как така са пийнали ? Не стига ли, че ти през цялото време позориш семейството? Погледни се каква пола си облякла! Кърпата за съдовете в кухнята е по-дълга от полите ти! Ти си самотна майка, разведена жена. Чуй ме добре! Никога не съм срещала разведена с халка на носа. Как не те е срам, Зелиха!

Леля Зелиха надигна глава от възглавницата, която беше прегърнала.

— За да съм разведена, мамо, първо трябва да съм била омъжена. Не изопачавай фактите. Не мога да бъда наричана нито „разведена“, нито „сламена вдовица“, нито с някой друг от лепкавите етикети, които къташ в речника си за нещастниците. Дъщеря ти е грешница, която ходи с къси поли и си обича халката на носа, обича си и детето, което е родила извънбрачно. Дори и това да не ти харесва!

— Не ти ли стига, че разваляш дъщеря си и я караш да пие? Защо си накарала и клетата гостенка да се налива? Мустафа носи отговорност за нея, в тази къща тя е гостенка на брат ти. Как смееш да покваряваш момичето!