Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Изказвам безкрайната си благодарност на проф. д-р Огуз Текин за предоставените ми знания в областта на историята и османските монети; на д-р М. Сюалп Бенгидал, специалист криминолог, за ценните съвети в областта на криминалистиката; на директора на бюро „Престъпления“ в Адана Шехмуз Акдемир, на бившата директорка на музея „Топкапъ“ д-р Филиз Чагман за щедро споделените от нея задълбочени познания; на директора на музея „Ая София“ Халюк Дурсун, на заместник-директора на музея „Ая София“ Халил Акча; на археолозите Дефне Текай, Тюлай Урун; на д-р Мелтем Доган Алпарслан, на д-р Хюсейин Меше, предоставили ми важни подробности в областта на хирургията; на любимите ми приятели адвокатите Мехмед Ата Учум и Хатидже Учум, допринесли за написване на книгата ми с ценните си знания в областта на правото; благодаря и на ветеринарния лекар Халил Айкън за важните данни за живота на най-добре имитиращите човешката реч папагали жако; на архитекта Назир Коркмаз, който ме осветли по редица въпроси в областта на защитените зони; на Хюсейин Ерек за консултациите в областта на религията; на Мустафа Алагьоз за ценните мисли относно религиозния мюсюлмански мистицизъм; на директорката на Отдела за връзки с обществеността на издателство „Доган Китап“ Йозлем Яшарлар, чиято непосредствена подкрепа винаги съм чувствал; на уважавания редактор в издателство „Доган Китап“ Дениз Юдже Башарър за това, че изчете първите глави на книгата и сподели с мен своите впечатления; на Кадир Туран и Мурат Аксу за ценните сведения за квартал „Балат“, които ми предоставиха; на Анна Мария Асланоглу, помогнала ми с гръцките имена; на любимите ми приятели, които бяха и моите първи читатели и критици, Фиген Битирим, Кемал Кочак, Ердинч Чекич, Ерхан Чекич, Орал Есен, Айхан Бозкурт, Али Арда, както и на съпругата ми Вилдан Юмит и дъщеря ми Гюл Юмит Гюрак, на моя зет Гюркан Гюрак. На всички тях, без чийто безценен принос този роман нямаше да бъде написан, поднасям безкрайните си благодарности.

Богът се взираше в краля. Беше по време на освещаването. Ден за благодарност, ден за отплата, ден за почит. Богът им беше дарил тази прекрасна земя, извила се навътре в морето като орлова глава. Вятърът беше изпълнил с някаква магическа сила платната на гемиите, земята, като родилка, беше превърнала хвърлените в нея семена в ароматни плодове. Като щедра градина, морето ги беше дарило с най-вкусните риби на света. Богът предпазваше хората от всички злощастия и беди. Сега беше негов ред, на краля. Да изпълни владетелските си задължения, да удържи на обещанията си. Развъртя широкия си остър меч.

Богът го гледаше право в очите. Синя светлина изпълни всичко наоколо. Навред се разнасяше мирисът на море. Върху пламтящото си чело кралят усети някаква влажна хладина. Същия хлад почувства и чакащият до жертвения олтар млад бик. Цялото му тяло настръхна. Изтръпнаха и четиримата воини, които едва го удържаха. Потрепери и оракулът, застанал на крачка зад бика. Но кралят дори не потрепна. Сякаш не усещаше невидимия полъх на вятъра, хладината, от която настръхваше кожата. Бавно извади меча си и се приближи.

Богът го наблюдаваше. Кралят се изпълни с покой и се спря. Почтително вдигна глава. Взря се в страховития божествен тризъбец, който с един замах можеше да запрати обширната му страна на морското дъно. Преклонението му пред бога премина в страх и той бързо отмести погледа си от него. За миг всичко на площада замря — морският ветрец, потръпващата гневно кожа на черния бик, държащите го войници. Плашещата тишина обгърна в миг всичко наоколо. Още малко — и щеше да се превърне в безкрайно проклятие, още малко — и щеше да разгневи бога. Трябваше да изпълни обещанието си. Незабавно. Без да се бави нито миг повече.