Все още в Източна и Югоизточна Турция е запазена родово-племенната структура и по тази причина е силна връзката между клановете и политиката. — Б.пр.
Тугра е калиграфски печат или подпис на султаните, който включва пълното име на султана и неговата титла. С тях са се подписвали султанските фермани. Всеки султан е имал своя собствена тугра. Те са поставяни върху монетите и пощенските марки на Османската империя, както и върху герба й. — Б.пр.
Султаните и военните в османско време са използвали този вид украшение върху главите си, което е било съставено от бижу и птичи пера. В историческата книжнина, както и в миниатюрите султаните са изобразявани с подобни украшения още от времето на Сюлейман Великолепни. Те са били носени в различни случаи — при военни походи, приеми, при възкачване на престола и т.н. Соргучите са подробно описани и се пазят в музеи като например в двореца „Топкапъ“. — Б.пр.
Авторитетна прослойка от учени теолози, познавачи на теорията и практиката на исляма, висше мюсюлманско духовенство в Османската империя. — Б.пр.
Един от Принцовите острови, най-далечният, известен още и с името Сивриада заради острите скали, от които се състои. Днес на острова има само останки от византийски манастир от Х в. Според легендите по византийско време тук императорите са заточавали висши духовници. — Б.пр.
Мидят е районен град в провинция Мардин. В началото на 60-те години на ХХ в. бил почти напълно опразнен от местното асирийско население, заминало в мнозинството си на работа в Западна Европа, и бил заселен от кюрди, които започнали да строят къщите си в околностите му. В града са запазени доста християнски църкви, макар и нефункциониращи. — Б.пр.
Това е класическа песен по стихове на известния поет Яхия Кемал Беятлъ. Изпълнявана е от турски популярни певци като Муаззез Абаджъ, Таркан, Бюлент Ерсой и др. — Б.пр.
Мехмед Садреттин (Садри) Алъшък (1925–1995) е известен турски актьор в театъра и киното, един от най-силните комици. Става особено популярен със сериала „Йомер турист“, но също така пише стихове и рисува. От 1995 г. е създаден културен център с неговото име, който присъжда кино- и театралните награди „Садри Алъшък“. — Б.пр.
Квартал в околностите на „Фатих“. — Б.пр.
Набираните като кръвен данък (девширме) за „слуги на Високата порта“ момчета са наричани и „аджами оглан“ — новобранци, необучени деца. Съществуват различни мнения за възрастта им: между 3 и 6, 6 и 8, 8 и 16 години. И част от тях били прехвърляни в Анадола и поверявани на местни семейства, в които били турцизирани и ислямизирани. По-късно били изпращани в Истанбул и разпределяни и обучавани в еничарските казарми в Одрин и Константинопол. Момчетата с най-добри физически и умствени данни оставали за обучение в обслужващите корпуси към султанския дворец и попълвали личната гвардия на владетеля. — Б.пр.
Мимарбашъ означава „главен архитект“. — Б.пр.
Шифа означава „лечение“, шифахане — „болница“. — Б.пр.
Благодаря на колегата ми Орлин Събев за превода от османски език на този пасаж. — Б.пр.
Гарата Сиркеджи е в европейската част на Истанбул, строена е като последна спирка на „Ориент експрес“. Строителството започва през 1888 г. Първоначално се е наричала „Мюшир Ахмед паша“. Открита е през 1890 г. Авторът на проекта Август Яхмунд по онова време четял лекции в Истанбулската политехника, днес Истанбулски технически университет. — Б.пр.
Мехмед Ведат Тек (1873–1947) е забележителен турски архитект, една от водещите личности в Първото турско движение за национална архитектура. — Б.пр.