Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

На 28 март 1930 г. градът официално е преименуван на Истанбул. — Б.пр.

Не е известно кога точно е започнал строежът на акведукта, но е завършен през 368 г. при управлението на император Валент. Разположен е в долината между третия и четвъртия хълм на Цариград, на които са се намирали Капитолият и храмът „Светите апостоли“. Акведуктът е един от символите на града. — Б.пр.

Тоест не е от забранените според религията (като свинското например), яденето на които се смята за грях от мюсюлманите. — Б.пр.

Джамията „Явуз Селим“ се намира в квартал „Фатих“, на едноименния булевард. Построена е на най-близкия до Златния рог хълм през 1522 г. Спори се кой е нейният архитект и дали не е бил прочутият Мимар Синан, но към датата на изграждането й той все още не е бил познат в двореца. — Б.пр.

Основан през 1863 г. като безплатно пансионатно училище за бедни и сираци. От 1955 г. обучението в него се води предимно на английски. — Б.пр.

Тюрбан или друг вид шапка. По принцип отделните съсловия имат различни надгробия, по които може да се разбере какъв е бил приживе починалият. — Б.пр.

По-малки от джамиите молитвени домове. — Б.пр.

Мюсюлмански учени, богослови. — Б.пр.

„Тевхид“ на турски представлява виждането за монотеизъм в исляма. Според него Аллах е единствен (уахид) и неповторим (ахад). Отхвърлянето на единобожието — приписването на сътрудници на Аллах, е единственият непростим грях според Корана. Мюсюлманските учени са на мнение, че цялата ислямска теология почива върху принципа на тевхид. — Б.пр.

В оригинала непреводима игра на думи с името — „шерафеддин“ означава „честта на вярата“, а „сойгез“ — „безчестен, негодник“. — Б.пр.

Известна като „Тахта минаре джамия“ заради минарето си, което по-рано е било дървено. Намира се в квартала „Балат“ и е изградена през 1458 г. от султан Мехмед Фатих. С времето се е разрушила, но е била обновена през 1865 г. от Кантаризаде Халил ага. През 1957 г. също е била ремонтирана. — Б.пр.

В Турция отделните сгради носят свои имена, а не само номера на улицата, на която се намират. Обикновено това са имената на собственика на сградата. — Б.пр.

Лазите са етническа група на грузинците в Турция. — Б.пр.

Аят е най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. Сурите са отделните глави. В Корана има 114 сури. — Б.пр.

Хадис е устно предание за пророка Мохамед. — Б.пр.

Тълкувания, интерпретации на Корана. — Б.пр.

Ибн Араби (1165–1240) е арабски суфи-мистик, философ и богослов от Испания. Разработил е учението за единството на битието — вахдеет-и вюджут, в което някои виждат панетизъм, а други — истински монотеизъм (тевхид). Той защитава концепцията за съвършения човек (ал-инсан ал кямил). — Б.пр.

Решат Екрем Кочу (1905–1975) е турски историк и писател, известен най-вече с незавършената си „Енциклопедия на Истанбул“ (достигнал е само до ХІ том заради финансови затруднения). Орхан Памук пише за него в своя роман „Истанбул“. — Б.пр.

Проф. Доган Кубан е известен историк на архитектурата, роден през 1926 г. Има множество изключително интересни книги и статии. Тук става въпрос за книгата му İstanbul, An Urban History. Byzantion, Constantinopolis, İstanbul, İstanbul, 1996. — Б.пр.

Проф. Огуз Текин е историк, специалист по древна история, има изследвания в областта на нумизматиката. — Б.пр.

Митхад Джемал Кунтай (1885–1956) е турски писател, поет и юрист. Романът му „Трите Истанбула“ се отнася за периода на разпад на Османската империя. — Б.пр.

Халдун Хюрел е писател, керамик, историк на изкуството, роден в Траб-зон през 1949 г. Заглавието на тази негова книга е своеобразна препратка към стихотворението на известния турски съвременен поет Орхан Вели — „Истан-бул слушам със затворени очи“. — Б.пр.

Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран — сура за рода на Имран, аят 33 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

Аят 156 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

Сура „Ал Имран“, аят 145. — Б.пр.