Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Визас, Бизас или Бизантас е мегарски владетел, който се смята за основател на град Византион (или Бюдзантион) през 667 г. пр.н.е. Син на цар Нисос от Мегара. Името Византион има и латинизирана форма Byzantium (Бизантиум или Бизанциум). — Б.пр.

Сарайбурну е носът в северозападната част на Истанбул, наричан още нос Свети Димитър, разделящ Златния рог и Мраморно море. Означава буквално „Носът на двореца“. В този район се намира дворецът „Топкапъ“, в Гюлханийския парк. Сарайбурну е включен в списъка на световното културно наследство през 1985 г. — Б.пр.

„Еминьоню“ е бил квартал на Истанбул, съседен на квартал „Фатих“, и е сърцето на града на император Константин зад очертанията на градските стени, център на изключително богат на исторически паметници район. Мостът „Галата“ пресича Златния рог, излизайки към пристанището Сиркеджи, а Босфорът се отваря към Мраморно море. Горе на върха е дворецът „Топкапъ“. През 2009 г. кварталът, вече с по-малобройно население, е присъединен към „Фатих“. — Б.пр.

„Татавла“ е името на днешния квартал „Куртулуш“, в който по-рано са живеели предимно гърци. — Б.пр.

Площадът „Чемберлиташ“ се намира на мястото на древния римски форум на император Константин и е известен с Колоната на Константин, построена около 330 г. — Б.пр.

Измиване по определен начин на мюсюлманите преди молитва. — Б.пр.

Петкратна молитва на мюсюлманите. — Б.пр.

Евтин пазар, който се събира всеки вторник в квартала „Кадъкьой“, в азиатската част на града. — Б.пр.

„Йедикуле“ (буквално „Седемте кули“) е един от кварталите на Истан-бул, свързан с квартала „Фатих“, на брега на Мраморно море. Той е на знаменитите Теодосиеви стени, носещ името си от броя на кулите, които по византийско време са били пет и са станали седем след завладяването на града от Османците. По османско време кулите са се използвали като затвор за високопоставени държавни служители или членове на династията. В квартала се намират множество исторически паметници от византийско време, както и гръцки и арменски църкви, тъй като преобладаващото население е било немюсюлманско. — Б.пр.

Джамията „Султан Ахмед“ е построена между 1606 и 1616 г. по заповед на султан Ахмед І. Заради плочките си в синьо, зелено и бяло е известна и като Синята джамия. Това е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Зографисана е от Сейид Касъм Гюбари от Диарбекир. Заедно с околните сгради джамията образува кюллие, т.е. комплекс. — Б.пр.

„Малката света София“ (бившата църква „Св. св. Сергий и Вакх“) се смята за първия опит в построяването на големия храм и за модел на „Света София“. Построена е около 530 г. от император Юстиниан и съпругата му Теодора. — Б.пр.

Призив за молитва. — Б.пр.

Летният дворец „Сепетчилер Касръ“ е в „Еминьоню“, Сарайбурну. Построен е по времето на султан Селим ІІІ и тогава бил разположен в границите на двореца „Топкапъ“. Това е било мястото, където са приставали лодките на султаните и откъдето те са наблюдавали отплаването на османските флотилии за различните военни действия. — Б.пр.

Главната врата на двореца „Топкапъ“ се нарича Баб-ъ Хумаюн, или Имперска порта. — Б.пр.

„Гюлхане парк“, или старата султанска розова градина. — Б.пр.

Византийската империя, за разлика от други съществували през късната Античност и Средновековието държави, няма точно определена година на създаване, понеже самата Византия както във възприятията на собствените си поданици, така и де факто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава. Византийците наричат себе си ромеи, т.е. римляни, държавата, в която живеят — Ромейска империя, т.е. Римска империя. — Б.пр.

„Зейрек“ е малък район в квартала „Фатих“. Името на мястото идва от джамията „Молла Зейрек“, която преди това е била църква „Исус Пантократор“. — Б.пр.

Змийската колона е донесена от Делфийския храм на Аполон през 326 г. по заповед на Константин Велики. Тя символизирала победата над персите през 479 г. пр.н.е. Първоначално е била висока 6,5 м. и е била във вид на три преплетени змии, увенчана със златна чаша отгоре, която изчезва още през Античността, а змийските глави били разбити през 1700 г. — Б.пр.