Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Садразамът е глава на правителството, велик везир в Османската империя. — Б.пр.

Осман ІІ (на тур. Генч Осман, или Младия Осман) — шестнайсетият султан на Османската империя от 1618 до 1622 г. Става султан на 14-годишна възраст, след като неговият чичо Мустафа I е свален след преврат. В 1620 г. започва война с Полша, но търпи поражение в Хотинската битка, което силно уронва престижа му. Завръщайки се в Истанбул през 1621 г., той замисля редица реформи, една от които е създаването на нова армия от тюркското население на Анадола и Северна Сирия, която да замени склонните към бунтове еничари, а също да пренесе столицата в Азия. Но еничарите вдигат бунт, залавят го и го хвърлят в „Йедикуле“, където го и убиват на следващия ден. — Б.пр.

Акбаш, в буквален превод „белоглав“ или „бял водач“, е порода кучета от региона Акбаш, Северна Турция, използвана основно за пазене на стадата. — Б.пр.

Малгара, също и Малкара е град в европейската част на Турция, вилает Родосто (Текирдаг). — Б.пр.

Квартали в Истанбул. — Б.пр.

Ерзинджан е център на едноименния вилает в Източен Анадол. Разположен е в сеизмична зона. За последните 800 години е имало над 25 разрушителни земетресения, градът е бил възстановяван поне 20 пъти. Коренното население е арменско и съществува гръцка поговорка, че трябва да си търпелив като арменец, за да можеш двайсет пъти да построиш отново Ерзинка (старото име на града). — Б.пр.

Затворът се намира в края на Влахернския дворцов комплекс и е разположен в участъка на крепостната стена. Състои се от две кули с различна височина и сграда на три етажа, с по дванайсет камери на всеки от тях, които са служели за килии. Двете кули носят условните названия „Кула на Исак Ангел“ и „Кула на Анемас“. Тук са били затворени и четирима византийски императори. — Б.пр.

Кашъкчъ елмасъ е сред известните съкровища на музея „Топкапъ“. Смята се, че се е появил публично за първи път в тюрбана на Мехмед І при коронацията му през 1648 г. — Б.пр.

Изразът означава „В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилосърдния“. Кратката му форма е т.нар. „бесмеле“ или „в името на Аллах“. Този израз се използва при различни случаи — преди хранене, лягане, преди извършване на каквото и да е действие или в началото на обръщение. В пълна форма се изрича при четене на Корана, с изключение на една сура от него („Ат Тауба“). — Б.пр.

Сура „Трапезата“ („Ал Маида“), аят 32. Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр.

Хутба-и Веда, или Прощалната проповед на Мохамед, е известен религиозен текст в исляма. Преди да умре, пророкът направил прощално поклонение в светите места. Там той произнесъл знаменитата си проповед, на която присъствали 114 000 души. Въведението на проповедта (хутба) е: „О, хора, чуйте добре думите ми! Не знам, може би след тази година от живота ми не ще ви срещна никога повече на това място!…“. — Б.пр.

„Петте стълба на исляма“ е обобщаващо наименование за основните ценности в сунитския ислям. Терминът не се използва в шиитския ислям. Според сунитите петте най-важни базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки правоверен, са: шахада (символ на вярата — един бог), хадж (поклонение), салят (молитва), саум (пост), зекят (данък милостиня). — Б.пр.

Шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема, са следните: вяра в Аллах; вяра в меляйкетата (ангелите); вяра в книгите (писанията); вяра в пратениците; вяра в Съдния ден; вяра в съдбата. — Б.пр.

Религиозна организация, орден. — Б.пр.

Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр.

Аят 32. — Б.пр.

Аят 33. — Б.пр.

Селим I Явуз е деветият султан на Османската империя, управлявал в периода 1512–1520 г. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (духовен водач на мюсюлманите, смятан за техен управител, без оглед от коя държава са). Селим I е един от най-войнствените османски султани. Прозвището си Явуз (смел, жесток, суров — погрешно превеждано у нас като Страшни) получава заради избиването на над 40 000 шиити. Негов син е султан Сюлейман І, наречен Сюлейман Великолепни. — Б.пр.

Ебу Еюб Халдун бин Зейд, или Ебу Еюб ел Енсари (ум. 672), споменаван на турски и като султан Еюб, е един от виделите приживе пророка Мохамед. Според една от легендите е загинал при обсадата на Истанбул и е бил погребан в основите на крепостните стени, а гробът му е открит от духовника Акшемсеттин. Гробница му (тюрбето) сега се намира в джамията „Султан Еюб“, в квартала „Еюб“. — Б.пр.