Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Днешният град Айдън в Република Турция. — Б.пр.

Дворът, в който се влиза през Баб-ъ Хумаюн, или Имперската порта, и където са разположени вторите по значимост за управлението сгради, символизиращи връзката дворец–град–държава. Народът е бил допускан в определени дни в това пространство на двореца. Само тук дворцовите служители са могли да влизат с конете си. Оттук е преминавала и султанската процесия при различни чествания — начало на поход, петъчни приветствия, процесии на посланици, процесии на майката на султана и др. — Б.пр.

Втората порта в двореца „Топкапъ“. Била е изградена по времето на султан Мехмед Фатих, а двете кули отстрани на портата са издигнати при султан Сюлейман Законодателя. — Б.пр.

Ендерун — училището, където са се подготвяли младежи, за да заемат висши постове в управлението на османската държава. — Б.пр.

Трите страни на двореца „Топкапъ“ са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени „Сур-и Султани“. Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части — бирун, ендерун и харем. — Б.пр.

Изграден е през 60-те години на ХІХ в. в необароков стил от прочутата фамилия архитекти Балян. Разположен е в азиатската част на Босфора. — Б.пр.

Църквата „Христос Спасителят в Хора“, известна днес като музея „Карийе“, съхраняващ изумителни мозайки и стенописи от ХІV в. — Б.пр.

„Фатих“ означава „завоевател“. — Б.пр.

„Икинджи“ означава „втори“ на турски. — Б.пр.

Вакъф е вид фондация, съществуваща още от османско време. — Б.пр.

В своята книга Мустадрак Хаким Абу Абдуллах предава предсказанието на Пратеника на Аллах във връзка с пророчеството, че Константинопол ще бъде завладян. — Б.пр.

Мюсюлманското летоброене. — Б.пр.

Джамия в района „Шехзаде“, в квартал „Фатих“, в европейската част на Истанбул. Построена е след смъртта на сина на султан Сюлейман Великолепни през 1543 г. от архитекта Синан и е изграждана между 1543 и 1548 г. — Б.пр.

Мехмед Тахир ага е живял през ХVІІІ в., но датите на раждането и смъртта му не са известни. Няколко пъти е бил назначаван за главен архитект. Особено при Мустафа ІІІ, предприел широка благоустройствена дейност, както и ремонти на по-стари сгради. Участвал е в проектирането и изграждането на немалко обекти. Сред по-важните са джамията „Аязма“ (1760), тази в Бейлербей (1778), джамията на султанката Зейнеб (1769), а през 1771 г. осъществява и ремонта на разрушената от земетресението през 1766 г. джамия „Фатих“. — Б.пр.

„Светите Апостоли“ е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол през 550 г. Втора по значимост след „Света София“ от така наречените „велики църкви“ на Източната империя. След завоюването на Константинопол от османските турци през 1453 г. и превръщането на „Света София“ в джамия, „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. Но през 1461 г. църквата е разрушена от османците, за да се освободи място за строеж на новата „Фатих“ джамия. — Б.пр.

Микрорайон в квартал „Фатих“. Името му идва от пукнатината, образувала се в градските стени след земетресението в Истанбул от 1532 г. — Б.пр.

„Диреклерарасъ“ е старото име на район в Истанбул, където в последните години на Османската империя и дълго след обявяването на Републиката е бил съсредоточен нощният живот в града — с множество клубове, театри, сцени. Ако „Бейоглу“ е бил място за развлечение на елита, районът на „Сарачхане“, „Везнеджилер“, „Шехзадебашъ“ е бил по-скоро център за забавление на народа. — Б.пр.

Шерефе е вид балкон на минарето, откъдето се чете призивът за молитвата. — Б.пр.

Имаретите са благотворителни институции, широко разпространени в османската държава, в които се раздавала безплатна храна на бедни, поклонници, дервиши и др. Имаретите обикновено са част от вакъфски комплекс или дервишко теке. — Б.пр.

Намира се в квартал „Вефа“ в Истанбул. Според надписа на входа е направен през 1540 г. Наречен е „преплетен“ заради вдлъбнатите спираловидни канелюри по минарето си. — Б.пр.