Една от тях, Йеребатан Сарнъджъ, или Цистерната на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, прилича на дворец. Едно от имената, с които цистерната се назовава, е „Потъналият палат“. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района „Султан Ахмед“ срещу катедралата „Света София“. Цистерната се е запазила почти непокътната до днес. Построена е от император Юстиниан (532–542), като по онова време в Константинопол е имало около шейсет цистерни. — Б.пр.
Хеката е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът. Получила от Зевс власт над земята и морето, а според античните магически текстове — от Уран — скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса неразрушими. — Б.пр.
„Джанкуртаран“ е един от 57-те квартала, свързан е с района „Фатих“, който образува най-крайната точка на Историческия полуостров. — Б.пр.
Флавий Юлий Клавдий Крисп, син на Константин I Велики. Истинските причини за убийството на Крисп остават загадка. Крайно несигурните и противоречиви сведения не позволяват да се правят точни заключения, но по всяка вероятност е имало връзка с несъгласие с политиката на баща му. — Б.пр.
Ал Масих ад Даджал е „лъжлив месия“, аналог на Антихриста в исляма. Появяването му ще ознаменува изпитанията, които ще преживеят хората преди края на света. Когато се появи на Земята, ще привлича с чудеса, затова пророците са предупреждавали хората да не му вярват. На лицето му ще могат да прочетат думата „куфр“, означаваща „неверие“, и да видят, че е едноок. Даджал има три проявления — в човешки облик, като обществено-културно явление и като невидима сила „даджал“. Последователите му, използвайки подкрепата на нечистите сили, ще работят заедно с него за разрушаването на доброто и на исляма. — Б.пр.
Хаккяри е град и административен център на вилает Хаккяри в най-югоизточната част на Турция. — Б.пр.
Това е песен на известната турска певица Мюзейен Сенар, включена в албума й „Същото име“, излязъл през 2004 г. Текстът е на Селим Ару, а музиката на Шериф Ичли. — Б.пр.
Зеки Мюрен (1931–1996) се смята за най-известния изпълнител на турска класическа музика, основаваща се на наследството на османската музика и източния макам. Семейството му е от Скопие, но се преселва в Бурса. Завършил е Художествената академия в Истанбул, сега Университет „Мимар Синан“. Успешна кариера обаче прави в музиката. Изключително плодотворен певец, композитор, текстописец, актьор. — Б.пр.
„Хазан“ означава „есен“ на турски. — Б.пр.
„Хюзюн“ означава „тъга, печал“ на турски. — Б.пр.
В оригинала е „Картаджа“, означава буквално „Картаген“ на турски, но в случая е вид умалително. — Б.пр.
„Танръ мисафири“ означава буквално „случаен, нечакан гост“. — Б.пр.
Привърженик на идеите на Мустафа Кемал Ататюрк за модерна и светска държава. Военните се смятат за поддръжници и крепители на светската държава в Турция. — Б.пр.
Военен лицей в Истанбул, в района на Кулели, на Босфора. При завладяването на Истанбул на това място е имало гора с манастир и кула, оттам и името — „Кулели“ означава „с кула“. — Б.пр.
Военноморско училище, намиращо се на остров Хейбелиада. — Б.пр.
Мюнир Нуреттин (1899–1981) е известен турски композитор и изпълнител, записал много плочи. Популяризира традиционната турска музика в Европа. Пише и филмова музика. Самият той е изключително добър изпълнител на саз. — Б.пр.
Флавий Теодосий, или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior), е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 г., син и приемник на Аркадий. Наричан още Теодосий Млади, той наследява малолетен трона в Константинопол и е един от най-дълго управлявалите императори — повече от 40 години. Властването му е важен период в изграждането на Източната Римска империя. През 413 г., по времето на Теодосий II, са подновени и усилени крепостните стени на Константинопол, т.нар. Стени на Теодосий, срещу атаките на варварите от север. — Б.пр.
Церемониална порта, главен вход към столицата за триумфално влизане на императора при тържествени и държавни поводи (военни победи, коронации). През ІV–V в. вероятно е построена от Теодосий I като свободно стояща триумфална арка и по-късно включена в Теодосиевите стени или е изградена от Теодосий II като неразделна част от тях. През XV в. е превърната от порта в част от крепостта Йедикуле, а през ХІХ в. е натоварена с нова функция и преобразена в музей в рамките на крепостта. — Б.пр.
Читать дальше