Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 г. Смята се, че е от тракийски произход, от племето на бесите. Възкачен е на престола от сестрата на Теодосий ІІ Пулхерия, която се омъжва за него. Той отказал на Атила ежегодния данък, като му заявил, че „златото е за приятелите, желязото — за враговете“. — Б.пр.

Теодора означава „Божи дар“. — Б.пр.

Соломон е последният от тримата царе на обединеното еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на Х в. пр.н.е. Освен че укрепва и разширява държавата, предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим, известен още и като Първия храм, завършен през Х в. пр.н.е. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.н.е. — Б.пр.

Челик Гюлерсой (1930–2003) е известен с книгите си за Истанбул и с реставрацията на най-старите сгради и места — хълмът Чамлъджа, джамията „Карийе“, улицата „Соукчешме“ в „Султан Ахмед“ и още множество исторически обекти, някои от които възстановени с нова функционалност, като двореца „Емиргян“ и др. — Б.пр.

„Света Ирина“, или „Агия Ирини“, „Ая Ирини“ е бивша православна църква, разположена в двореца „Топкапъ“. Тя е била катедрална църква на Вселенската патриаршия преди освещаването на „Света София“. Многократно е изгаряла и възстановявана по римско и византийско време. След завладяването на Константинопол поради близостта й със Синята джамия не е превърната в джамия, а е използвана като арсенал от еничарския корпус до ХVІІІ в. През 1846 г. става Археологически музей, от 1869 до 1875 г. — Императорски музей, а от 1908 г. — Военен музей. Днес се използва предимно като концертна зала за класическа музика поради добрата си акустика и от 1980 г. в нея се провежда Истанбулският международен музикален фестивал. — Б.пр.

Медресето се намира до „Света София“. Построено е през 1559 г. от Джафер ага, евнух при Сюлейман Великолепни (1520–1566). Днес то е превърнато в туристически център, където се изработват предмети на традиционните турски изкуства, излагат се и се продават. — Б.пр.

Милион е паметник, изграден през ІV в., за да показва разстоянията до византийските градове, с функция като Милиариум Ауреум в Рим — символичната точка, от която излизат всички пътища в империята, и върху който са били изписани имената на важните градове и разстоянията до тях. Куполът на Милион в днешния Истанбул се разполагал някога върху четири големи арки и е бил украсен със статуи и изображения. Намира се до Цистерните, на площад „Султан Ахмед“, в северозападната му част. — Б.пр.

Мюсюлманите признават и почитат Исус Христос като пророк. — Б.пр.

Архангел Гавриил. — Б.пр.

Поздравът на Исус „Мир вам!“ има по-широко значение, отколкото това, че идва с мир. С тези думи Исус уверява, че мирът е за всички човеци, а не само за една определена група, осигурен е изобщо мирът с Бога. Също така има отношение и към вътрешния мир на човека. — Б.пр.

Махфилът е вид платформа (müezzin mahfili), разположена срещу минбара, откъдето помощникът на имама — мюезинът, разказва, предава думите на имама на вярващите. Минбарът донякъде е ислямският еквивалент на амвона в християнските църкви. — Б.пр.

Така турците наричат Богородица. — Б.пр.

Според легендата Кочеро е бил истински народен герой, своеобразен анадолски Робин Худ, борил се за справедливост, попаднал в затвора, лежал до старини и принуден накрая да бъде прислужник в някакво държавно учреждение, но така и не изгубил смелостта и храбростта си. — Б.пр.

Въстанието Ника са градски бунтове през 532 г., довели до масово насилие и значителни разрушения. Името идва от паролата, която метежниците използвали помежду си: „Ника“ („побеждава“). — Б.пр.

Прокопий Кесарийски (Procopius, ок. 500 г. — ок. 565 г.) е бележит византийски учен, писател. Той не само е бил очевидец на важни събития във византийската история, но поради високото си служебно положение е имал достъп и до тайна информация. Като секретар на пълководеца Велизарий е водел кореспонденцията му, участвал е в преговорите с важни държавници от тази епоха, съставял е докладите му до Юстиниан. Той оставя ценни трудове — обемистото съчинение „Войните“, панегиричния трактат „За постройките“ и „Тайната история“, съдържаща критика на Юстиниан и жена му Теодора. (Прокопий Кесарийски. Тайната история. С., Народна култура, 1983, с. 128.) — Б.пр.