Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Така Маминка разбрала къде минава границата й.

Ако не броим миговете, когато се повдигал въпросът за първата жена, през следващите години животът им течал мирно и кротко. В разбирателство и уют. И това си било необичайно, ако отчетем, че семействата наоколо били всякакви, но не и такива. Доволството им пораждало завист сред роднини, приятели и съседи. Те се бъркали за щяло и нещяло. Най-подходяща тема било бездетието на двойката. Мнозина се опитвали да убедят Ръза Селим Казанджъ да се ожени за друга, докато не е станало късно. По новия граждански закон многоженството било забранено, затова щяло да се наложи да се разведе със сегашната си съпруга, която, както вече подозирали всички, била или ялова, или болшевичка. Ръза Селим Казанджъ не давал ухо на такива съвети.

В деня, когато починал — съвсем неочаквано, както поколения мъже в рода Казанджъ, Маминка за пръв път в живота си повярвала в уроките. Била убедена, че погледите на завистниците са проникнали през стените на конака им, където иначе царяло блаженство, и са погубили мъжа й.

Днес тя не помнеше почти нищо от това. Докато сбръчканите й кокалести пръсти галеха старото пиано, дните й с Ръза Селим Казанджъ проблясваха в далечината като слаб древен фар, който грешно направлява мислите й из бурните води на алцхаймера.

На диван в ремонтиран апартамент с изглед към кулата Галата, в квартал, където улиците не знаеха сън и калдъръмът пазеше много тайни, под лъчите на залеза, отразен от прозорците на порутените сгради, и сред писъците на чайките лежеше Ася Казанджъ. Беше гола и не помръдваше — като статуетка, погълнала таланта на твореца, който я изсякъл от къс мрамор. Мислите й се носеха из някаква измислена страна, точно както гъстият пушек, който бе всмукала току-що и който пърлеше белите й дробове, за да извиси духа й, докато накрая Ася не го издиша бавно, без желание.

— За какво си мислиш, скъпа?

— Работя върху Член осми от Личния си манифест на нихилизма — отвърна тя и отвори замъглени очи.

Член осми: Ако между обществото и истинското ти Аз лежи дълбока пропаст само с паянтов мост отгоре, по-добре изгори този мост и остани на страната на Аз-а, здрав и невредим, освен ако не се стремиш към пропастта.

Ася всмукна още веднъж от цигарата и задържа дима.

— Дай да те нахраня — каза Карикатуриста Алкохолик, след като взе от ръцете й цигарата с трева.

Надвеси се над нея и долепи космата си гръд към нейната, а Ася отвори уста като сляпо птиче, готово да бъде нахранено. Той духна струята дим право в устата й и Ася го вдиша с готовност, сякаш бе жадна и пиеше вода.

Член девети: Ако пропастта вътре в теб те привлича повече от света навън, по-добре падни в нея, падни вътре в своето истинско Аз.

Повториха го още веднъж — той насочи дима към устата на Ася, а тя го пое отново и отново в себе си, докато и последното клъбце, изчезнало в гърлото й, не бе освободено.

— Обзалагам се, че сега ти е по-добре — рече гальовно Карикатуриста Алкохолик с лице, върху което бе изписано желание за още секс. — Няма по-добър лек от доброто чукане и добрата трева.

Ася прехапа устната си отвътре, за да спре подтика да възрази. Наклони глава към отворения прозорец и протегна ръце, сякаш се канеше да прегърне целия град заедно с хаоса и великолепието му.

През това време Карикатуриста Алкохолик бе погълнат от това да довърши своя манифест:

— Чакай сега да видим. Нищо не е по-надценявано от лошото чукане и нищо не е по-подценявано от доброто…

— Лайно — притече се на помощ Ася.

Карикатуриста Алкохолик кимна въодушевено и стана, както беше само по копринени боксерки, с изложено на показ бирено коремче. Отиде вяло при уредбата и пусна парче, което по една случайност се оказа от най-любимите на Ася — на Джони Кеш — Hurt 33 33 Болка (анг.) — Б.пр. .

Като се поклащаше в такт с музиката, Карикатуриста Алкохолик се върна с блеснали очи. Днес си причиних болка, да видя дали още я чувствам…

Ася се свъси, сякаш току-що я бяха боцнали с игла.

— Жалко…

— Какво „жалко“, скъпа?

Тя го погледна с широко отворени тревожни очи като на човек, три пъти по-възрастен от нея.

— Голяма гадост — простена. — Тия мениджъри и организатори, или както там се казват, организират европейски обиколки, азиатски обиколки и дори обиколки „Ура за перестройката в Съветския съюз“… но ако си фен на музиката в Истанбул, не се вместваш в никое географско определение. Изпадаме в пукнатините. И знаеш ли, единствената причина да нямаме толкова концерти, колкото ни се иска, е геостратегическото разположение на Истанбул.